автор: missana

Последно време! Вятърът довява
дъха на спомените сенокосно.
Надеждите отчаяно пристават
на поривите от несбъднатост износени...

Сега си истински. Завинаги. До края.
Финалните пиеси отзвучаха.
От Лета пиеш и напускаш Мая.
Завръщаш се към бащината стряха.

Момичето, съзряно на завоя -
видение на паметта останало,
което не успя да стане твое,
превръща се във символа за жадност.

Какво оставяш в този свят безследен...? -
Една частица жива Невъзможност.
По-ценна от самата Вечност.
Но на цена безсмислено жестока.

Изгубваш се сред призрачни полета.
Реките те отнасят към морето.
Орлите от високото те следват.
И сенките им очертават силуета ти...