автор: daro

Ти виждал ли си мъжката сълза
в бучка лед
с неподходящо и огромно време?
Аз не съм – тя внезапно ме напусна.
Отмъкна ми солта.
Ракията, забрави да си вземе.
Повдигна я на капка…
и се разля.
Затопли ме студената роса.
Напои салфетката.
Звездна циганка ми позвъня.
Изрязана й бе усмивката.
Платих й сметката.
И…
няма никакво значение.
Бягай, бягай – казах й.
Щом деня те настигне –
с тебе е свършено.
В него е мъртво.
Аз ще осъмна – знам, че е трудно,
но с него се трудим неуморно.
Зверски се трудим!
За човешко…
за живо
и пусто.

***
Ти виждал ли си женската сълза,
когато хлътва в ревера леден на мъжа?
Аз не съм – защото изгорях
по същата жена,
дето стъкна ми в иглуто, огън.
После спах…

***
Ти виждал ли си абсолютна простота?
Казват, че била като
седящ човек без спомен.
Доверявам се,
но не защото ми напомня помен.
А защото, откровено е самотен!
Някой, казва му – духовен.
Аз му казвам – никой.
А Нищото – излъскан праг в неделя.
Който иска…
не може да го определя.