автор: mirei

идват сами
не ги събирам - от кал и въже
и не мога да преболедувам с тях красотата
на безполезните неща

близостта им е вятър в тръстиките
с малко вслушване
всеки може да изплете кошница
за младия месец
или шапка за някоя невидима за другите
история

като сърни
застиват за миг в края на сърцето
преди за изчезнат завинаги