автор: stalker777

Утихва вятъра.
Замлъкват върховете.
Залязва слънцето.
Заспива планината.

В очите ти се взирам,
в косите разпилени.
Едва сега разбирам
защо съм тук –
за да се срещнем.

Сред хаоса от камъни,
сред дъжд и вятър,
със длани
от скалите издрани,
кой те изпрати,
във тази точка
от пространството
и в този миг
от времето,
да подредиш във думи мислите,
още неизмислени,
а думите във стихове,
още ненаписани.