автор: Rodenavlotos

И палачът мълчеше, и тълпата мълчеше,
а за пръв път говореше смъртникът.
И гласът му, по-тих от водата... ехтеше,
а нагарът в душите се къртеше.

Той не молеше милост, за обич говореше
и...смълчаха се даже и птиците.
Сякаш Господ бе слязъл, снишил се отгоре,
в тези мъртви отдавна зеници,

изведнъж заговорил на онзи, понятния,
разбираем език на Вселената.
Любовта няма граници, има... обятия,
а цветът й в дъгата- червеният,

не случайно е цвят на кръвта и на огъня,
и на този тъй пурпурен залез,
отразен в острието на меча под тогата,
който нежно врата му погали.