Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 743
ХуЛитери: 3
Всичко: 746

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: pinkmousy
:: pastirka

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСтранни мисли
раздел: Поезия
автор: missana

Заекващата тишина притиска аза ми...
Оглеждам се уплашено -
проекция съм на безброй мечти.
Пресечница на хиляди несбъднати желания -
висящи прилепи във перпендикулярни равнини.
Заекващата тишина е в центъра на Брока
или пък може би на Вернике.
Загубвам с времето брадясало облога
и с онзи древния - прокълнал ме мъдрец.
А сфинксът дал загадка на Едип се плези,
ехидно плюе в моето лице.
Заекващата тишина е наказание
за миналото изоставено от мен.
Днес бъдещето изревава: Равнис!
Равнявам се по сивия му ден
проникнал предварително, но не случайно,
телепортирал се със тахион -
изпратен, за да бъде само шпионин
на нещо невидимо, непознато,
или на някакакъв неосъзнат закон...


Публикувано от alfa_c на 03.04.2014 @ 20:34:48 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   missana

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 9


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 15:48:08 часа

добави твой текст
"Странни мисли" | Вход | 7 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Странни мисли
от sradev (sradev за пощите go2.pl wp.pl) на 03.04.2014 @ 23:20:25
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
път от кръстопътища


Re: Странни мисли
от missana на 04.04.2014 @ 00:06:40
(Профил | Изпрати бележка)
Мерси Славян!

Както винаги си оригинален - "път от кръстопътища".

Ами това си е метапът, както и да го погледнеш. Но "кръстопът" не е ли човешка измислица ? Защото съдбата е винаги пресечна точка на 2 траектории.

Специален поздрав: ММ

]


Re: Странни мисли
от IGeorgieva на 03.04.2014 @ 21:49:59
(Профил | Изпрати бележка)
Всеки човек таи в себе си безброй несбъднати мечти и желания. Когато постигнеш нещо, което считаш за голямо и важно, се къпеш в твоите пет минути слава, но оглеждайки се от върха и усещаш празнота. Щастието е в пътя. Цитирам по памет част от следващия ми роман. Извинявай за което, но мисля, че тук е подходящо. В този ред на мисли, твоите не ми се виждат странни, може би единствено, когато ги осъзнаеш и се замислиш за това. Поздрави за силния стих! Ирена


Re: Странни мисли
от missana на 03.04.2014 @ 23:02:24
(Профил | Изпрати бележка)
Мерси Ирена! За оценката ти и за този съдържателен твой коментар.
Мисля, че Едуард Бернщайн беше казал: "Пътят е всичко, целта е нищо!".
Но по-вероятно ми изглежда още атлантите да са формулирали тази правилна сентенция.

Много хубави мисли цитираш от следващия си роман.
Постигнатата цел наистина те изпразва сякаш от съдържание.

Така описва състоянието си и Андрю Уайлс - човекът доказал най-голямата матеметическа енигма - Великата теорема на Ферма. Пазил е в тайна работата по доказателството цели 7 години /времето необходимо му, за да докаже теоремата/. Но след като е получил /както казваш ти/ своите 5 минути слава се е почувствал духовно опустошен.

Поздравявам те с много топлота!

Твой: ММ

]


Re: Странни мисли
от Dimi на 03.04.2014 @ 21:17:50
(Профил | Изпрати бележка)
Интересни странни мисли! Аз пък се равнявам по твоите зекващи, загадъчни, трудносмилаеми истини. Поздравления!


Re: Странни мисли
от missana на 03.04.2014 @ 22:52:41
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Дими, че удостои с внимание текста ми - оцени го и го коментира! Това ме трогва и стимулира да продължавам търсенията си в набелязаното от мен направление.

Сърдечен поздрав от мен: Мисана

]


Re: Странни мисли
от Rodenavlotos на 04.04.2014 @ 10:22:59
(Профил | Изпрати бележка)
И аз съм била сполетявана от подобни мисли. Сякаш в пространствено-времевия континуум понякога нещо се размества или пропуква и нахлуват в нас спомени от минало, което не е от този ни живот. Като някакво deja vu. Каквото и да е, то тревожи мислите ни, а отговори няма кой да даде. Поздрави, Мисана, за интересния стих!


Re: Странни мисли
от missana на 04.04.2014 @ 16:57:57
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, приятелко! И за оценката и за интересния ти коментар.

Сърдечен поздрав от мен:ММ

]


Re: Странни мисли
от mpaloma на 04.04.2014 @ 09:08:15
(Профил | Изпрати бележка)
Всеки има в себе си не сбъднати мечти, но
идва време , когато за части от секундата се сбъдват!
Вярвай!!! Поздравления за този великолепен стих!


Re: Странни мисли
от missana на 04.04.2014 @ 17:00:14
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, mpaloma, за хубавия коментар!

Приеми моите най-топли чувства!: Мисана

]


Re: Странни мисли
от Iszaard на 04.04.2014 @ 06:38:16
(Профил | Изпрати бележка)
Тази заекваща тишина направо ме разби, Мисана :) Много интересно попадение.Кой точно от центровете в мозъка отговаря за нея едва ли можем да кажем. Но има нещо вярно в това, че тишината е заекваща - ту започва да тече, ту прекъсва контакта с нея. Защото тишината наистина тече, като поток. Само за съзнанието тя е прекъсната, заекваща.
Още снощи, когато прочетох стихотворението бях провокирана да коментирам, че това бъдеще за мен някак не съществува. Като че съм затръшнала тежките порти пред него или зад него, не зная... :) А доколкото го няма бъдещето, не съществува и минало. Всичко това може би е добре, но защо така обезсмисля и настоящето... :)


Re: Странни мисли
от missana на 04.04.2014 @ 17:03:13
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Из, за оценката и за коментара ти!

Много интересна тема подхващаш. Може би наистина минало и бъдеще съществуват само като фикции на съзнанието, да не говорим за настоящето, което е безкрайно тънък миг.

Честито от мен! Желая ти здраве, любов и нови творчески успехи!

]


Re: Странни мисли
от apostola на 04.04.2014 @ 15:45:31
(Профил | Изпрати бележка)
Тук лирическия герой е объркан от природата и се опитва с различни хипотези да си изясни нещата.Но всичко е трудно за обяснение, защото бъдещето е коварно и то изпраща "шпионин"
за да може да ни сюрпризира.В крайна сметка бъдещето ни готви
"нещо невидимо,непознато,".Стихото ти, Мисана, всява респект
с философските ти препратки и съждения! Води до дълбок размисъл!
Затова ми харесва с провокацията си!Оценявам го!
Поздрав от мен и хубав ден!


Re: Странни мисли
от missana на 04.04.2014 @ 17:06:58
(Профил | Изпрати бележка)
Мерси Апостоле! И за оценката ти и за този хубав коментар. Ти си декодирал еднозначно моя замисъл в текста. Това особено много ме радва, защото означава, че не съм толкова неясен в изказа си, колкото многократно са се опитвали да ме изкарат.

Желая ти най-хубав уикенд с любимите ти хора!: Мисана

]