ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 863
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 864
 Онлайн сега::: Boryana
 |  Мъждее синьото и спуска шала си
над тихите полета.
А златните светулки на праха
безкрайно се изкачват към небето...
И оцветена паметта навлиза пак
в пространството. Сред неговите кули.
Докато има нещо, във което вярваме.
Макар, че някога сме го изгубили...
Публикувано от alfa_c на 02.04.2014 @ 06:58:08
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 9
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Залез" | Вход | 8 коментара (21 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Залез
от mariniki на 12.04.2014 @ 22:38:57
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | в залеза късен
от любов позлатен
укротена реката
се влива...
като вятър самотен
в милувка последна
мигът отминаващ
притихва...
хубаво стихотворение, мисана... и както
винаги така близко до мен..
поздравления.. |
Re: Залез
от missana на 13.04.2014 @ 00:00:56
(Профил | Изпрати бележка) | И отново чудесни поетични редове си ми написала, Маги! Възхитен съм.
Благодаря ти най-сърдечно за оценката и за коментара!
Искрено твой: Мисана |
]
Re: Залез
от Rodenavlotos на 02.04.2014 @ 07:27:09
(Профил | Изпрати бележка) | Тази творба удивително си кореспондира с днешния Световен ден на приказката. Особено в последните два стиха.
"Докато има нещо, във което вярваме.
Макар, че някога сме го изгубили..."
Честит ден на приказката, Мисана! И ти, като мен, си от хората, които продължават да вярват в красиви неща, макар реалният живот грубо да се е опитал да изтръгне тези илюзии.
Поздрави за красивия и мъдър стих! |
Re: Залез
от missana на 02.04.2014 @ 13:13:18
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Светла! И за оценката и за коментара.Радвам се, че ти хареса тази миниатюра. И права си - все още, както и ти, вярвам в мита на Достоевски, че: "Красотата ще спаси света". Но напоследък все по-често се улавям, че си задавам и въпрпоса: " А собствено - от какво ще го спаси...?"
Честит празник и на теб!: Мисана |
]
Re: Залез
от missana на 02.04.2014 @ 13:14:15
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Светла! И за оценката и за коментара.Радвам се, че ти хареса тази миниатюра. И права си - все още, както и ти, вярвам в мита на Достоевски, че: "Красотата ще спаси света". Но напоследък все по-често се улавям, че си задавам и въпрпоса: " А собствено - от какво ще го спаси...?"
Честит празник и на теб!: Мисана |
]
Re: Залез
от Iszaard на 02.04.2014 @ 07:28:08
(Профил | Изпрати бележка) | | Да, докато вярваме в нещо, ще слизаме и ще има залези. :) Ех, Мисана, какво е вярата освен поредната илюзия?! Нищо от онова, което си мислим , че е , не е реалност, не е истина... Ние само предполагаме, фантазираме... Защото умът е голям фантазьор и строител, най-големият. :) И все пак забавното е, че някак точно чрез ума, покрай него, въпреки него, но и с негова помощ се докосваме до онова, което сме изгубили. Хубав стих! |
Re: Залез
от missana на 02.04.2014 @ 13:37:39
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Из! И за оценката и за коментара. Всъщност ти заставаш на позициите на Кант. Прословутият релативен агностицизъм. Човешките ум и фантазия познават единствено хомотопно еквивалентната си развивка, отразена в огледалото на Реалността , но не и истинската Реалност.
При този път на Познание Тя остава "нещото в себе си". До същи извод достига, далеч преди Кант и Платон и го визуализира в знаменития си пример с пещерата и робите, носещи кошници с плодове на главите си, които минават край нея, а ние виждаме не тях, а сенките им - проекции върху стените на пещерата, приемайки самите сенки за Реалност.
Сърдечен поздрав от мен!: Мисана |
]
Re: Залез
от Iszaard на 02.04.2014 @ 20:11:32
(Профил | Изпрати бележка) | | Човешкият ум е част от големия Ум и като такъв може да познава само света, създаден от ума, тоест само себе си. Обаче в телата ни има и нещо друго, което наричаме душа, някакво странно чувство, бих казала, може и съвест да е, което, ако се вслушаме в него винаги знае и нещо друго, то не само знае, то е в това другото през цялото време, а път умът си е в света на Ума :) Забавно е - ние сме, както знаеш с две природи. В такъв смисъл има познаваема част има и непознаваема, съответно душата познава света на душата, тоест Бог, тя е част от този Океан, а умът познава Ума, проявената Вселена, може да се каже онова, което е свят на илюзията, на временността. В общи линии така виждам нещата :) Честит ти Ден на приказката! Приказка ли е, аз съм първа кипра... :) |
]
Re: Залез
от missana на 02.04.2014 @ 21:40:16
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, че ми честитиш празника и аз също ти го честитя!
Това, което казваш е наистина така. Вътре в нас има още нещо освен ума и с него можем да познаем още неща. Дали ще го наричаме душа или с друг термин това не е съществено. В различни древни учения са използвани различни термини, но явно се касае за един и същи феномен. Но и тази - втора компонента има ограничен радиус на познание. На същия принцип и тя познава само себе си. Ако тази душа е част от голямата световна душа, наречена Ба, то пак душата /пуруша/ не може да изчерпи Ба. Може в нас да има и нещо трето и т.н. до безкрайност.
Ще се стигне до някаква омнилектика. Ще ни трябва свойстното наречено омнипотентност, за да познаваме Реалността. Защото тя е непознаваема по множествен път. И тук е Сатанизмът. Той е заложен в множествеността. В мултиплицирането. Докато Бог е един единствен Принцип. Но ние нямаме избор освен да го схващаме множествено и ставаме като в оная притча за слона и мъдреците. Само Бог може да схваща себе си като 1. Погледнат от страната на творенията си той има безброй лица. В това е главната Тайна. И раздминаването ни с Бога и възмвожнастта за познаването му. Така мисля аз. |
]
Re: Залез
от Iszaard на 03.04.2014 @ 06:54:36
(Профил | Изпрати бележка) | | Както ни е известно, преди хиляди години хората са почитали множество богове - множествеността на проявената божественост, после сме предпочели монотеизма. Обаче какво всъщност сме почитали и почитаме, доколкото го правим и понастоящем. Мога да го нарека клишета, егрегори, проявленията на големия Ум, тоест ума. Защото мислимото е всъщност видимото, ние виждаме не само отвън, но и отвътре и "организираме" видяното, опитваме се да го схванем. Обаче Бог като същност, като дълбочина или направо като бездна е нещо непознаваемо от гледна точка на ума и познаваемо от гледна точка на душата, дотолкова, доколкото тя може да осъзнае себе си като капка, затова и така е наречена, от това Цяло, единност, от този океан от любов -мъдрост - истина, защото това е точно така. Но тези любов, мъдрост и истина съвсем не съвпадат с нашите понятия, с клишетата на ума, те са само едно чувство, непреводимо на човешкия език. Като говорим за тях общо взето имаме предвид, че всичко, което казваме по темата е само един лош превод, който в никакъв случай не бива да приемаме буквално, пак с ума. Но както ни е известно, това постоянно се случва, поне при огромна част от нас. Докато не ни писне и не се пуснем от това... В това, което пишеш има истина, но не бих могла да я обясня, да я преведа, което е чудесно, не е нужно изобщо... :) |
]
Re: Залез
от missana на 03.04.2014 @ 12:58:14
(Профил | Изпрати бележка) | Да не забравяме обаче, че монотеизмът е само условно такъв.
Например християнската религия, традиционно считана за монотеистична, борави със свити от ангели, архангели и още какви ли не помагачи на Върховното същество. Дори самата му персонална същност е сведена до триединство, коего напълно обесмисля наличието на представката "моно".
По какво впрочем се отличава християнската религия от древногръцката езическа религия. Йерархиите и при двете са налице. Там Зевс е върховното същество. При християнството - Бог отец, наричан от евреите Яхве или Саваот.
При гърците е налице същата субординация на подчиненост в йерархичната структура. Отделните богове са подуправители на Зевс. Те като феодали са си разпределили сферите на действие. Но и там забелязваме понякога т.нар. конфликт на интереси. В християнската религия нещата стоят аналогично. Няма монотеистична религия, в която Върховният повелител да си върши сам всичко и да не се нуждае от бюрократичен апарат. Бих се радвал някой компетентен ум да ме опровергае, но не ми се вярва. А иначе има монотеистични философии. Но това е друга работа. Философията е дрънкане на празни приказки. Философите не носят отговорност за съдбините на света. Затова им е лесно да бъдат ексцентрични. Тям всичко е позволено. Особено в по-нови дни.
Поздрав, Из! |
]
Re: Залез
от Dimi на 02.04.2014 @ 09:22:47
(Профил | Изпрати бележка) | Не просто картина, а ретроспекция на нещата, които значат нещо.
Хареса ми! |
Re: Залез
от missana на 02.04.2014 @ 13:40:38
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Дими! И за оценката и за коментара ти. Трогнат съм, че хареса миниатюрата ми!
Честит празник на приказката от мен!: Мисана |
]
Re: Залез
от apostola на 02.04.2014 @ 13:56:44
(Профил | Изпрати бележка) | Ние в какво всъщност вярваме,Мисана? Имаме ли полза от тази вяра? И ако имаме, как я разбираме? Снощи написах следното стихо:
Не казвам го от злост,
че тачим таз заблуда:
да вярваме в Христос,
в Аллах или във Буда.
Разбрах го от ребро,
че трябва друга вяра.
Да вярваме в добро,
без скрита изневяра.
Това ще го публикувам утре! Иначе стихото ти, както се вижда,
породи много размисъл в мен.Харесах и го оценявам!!
|
Re: Залез
от missana на 02.04.2014 @ 16:23:26
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Апостоле! И за оценката и за този хубав коментар. Трогнат съм, че споделяш с мен току-що написано и все още непубликувано стихотворение. Всъщност ти си взел сечението /максималното общо/ в 3-те древни учения, но си го формулирал поетично - кратко и убедително:
"...трябва друга вяра.
Да вярваме в добро, без скрита изневяра."
Поздравление за лаконичния и правдив изказ!
...И честит празник на приказката!: Мисана
|
]
Re: Залез
от IGeorgieva на 02.04.2014 @ 16:07:27
(Профил | Изпрати бележка) | | Не можем без вяра, била тя и илюзия. Оттук и приказната картина - фон за спомените. Поздрави за стиха! Харесах! Ирена :)) |
Re: Залез
от missana на 02.04.2014 @ 16:16:04
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Ирена! И за оценката и за този хубав коментар.
Честит празник на приказката от мен!: Мисана |
]
Re: Залез
от shrike на 02.04.2014 @ 20:11:03
(Профил | Изпрати бележка) | | Щом сме вярвали, не е изгубено! Само трябва да следваме пътят на златните светулки. В залезът има притегателна красота, романтика, неизказаност... |
Re: Залез
от missana на 02.04.2014 @ 21:43:15
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, shrike! И аз мисля като теб. Има нещо, което не може да се изгуби. Като остатъчният въздух в белите дробове на всеки човек, който не може да бъсе изкаран от тях. И това е вероятно главното и същественото.
Мерси още веднъж за ценната бележка и лека вечер от мен!: Мисана |
]
Re: Залез
от vyatur на 05.04.2014 @ 06:01:12
(Профил | Изпрати бележка) | | Щом човек вярва, нищо не е изгубено! |
Re: Залез
от missana на 06.04.2014 @ 08:03:05
(Профил | Изпрати бележка) | Да, съвършено вярно. Благодаря за тези толкова хубави слова, Вятър!
Весел уикенд! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
