автор: ringo

В неделя реших да избягам в лозята -
далече от мойта съпруга.
Подмами ме слънцето, южният вятър...
Но там се натресох на друго!...

Отишъл бях рано във свежата утрин,
лозите прилежно зарязах.
Подвикна съседът ми бодро: „Добр`утро!”
„Добр`утро!” вежливо му казах.

Когато напече ме слънцето доста,
почувствах жестока умора.
Реших да напусна за мъничко поста
и само за миг да отморя.

Задрямал съм после, ей тъй, до дървото...
И гледам: жената над мене!...
Тъй - нежно ме милва, целува челото
и глади ми голото теме...

Несвестен, се чудя – не, моята не е!
Ще милва, та чак ще целува!...
За нейните ласки, когато копнея,
на болна се често преструва!

Пък тази над мене навежда се ниско
и алени устни поднася...
И аз – накъм нея!... Но чувам отблизко:
„Ей, комшу, недей се занася!...”

Провиждам. Мустаци над мене. Съседа
с водица студена ме пръска...
Не ми е на фокус, от метър го гледам.
А с мозъка – нямам си връзка...


„Добре, че видях те...Ми ти си слънчасал!...
И май че на сън ме хареса?..
Ех, клетнико жален, съвсем каталясал...
С краката - и двата, си в стреса!...”

Слънчасал, лунясал...О, как съжалявам
за тази жена непозната!...
И често с надежда се тайно отправям
на среща със нея в лозята...

Работя усилено, пръскам, копая,
умишлено търся си стреса,
дали ще я видя отново не зная -
жената, която харесах!...

ЧЕСТИТ 1 АПРИЛ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ХУМОРА И ШЕГАТА!