автор: suleimo

След публикуването на разказа "Искам на някой да се подаря", някои дами ми писаха, че са се разпознали в героинята ми Яна. Ето сега ще разберете колко сте далече от нея, а може би не...

Яна израстна възпитавана от баба си и дядо си, в чисто патриархално семейство. Родителите и нямаха много права в този дом. Докато стожера на родата беше жив, само неговата дума се зачиташе. Още тогава Яна си беше направила списък с изисквания за мечтания мъж. Трябва да работи и печели много! Да не пие! Да не е комарджия! Да не се заглежда по чужди жени! Да не хойка по дискотеките! Да е спестовен и грижовен мъж, не скъперник обаче! Семейството да е на първо място!

Търсеше идеалния според прословутия си списък. Ивайло я привличаше неудържимо, но той си беше волна душа. Премина през крехката и женственост, беляза сърцето ú, после изчезна. След време, когато вече можеше да разсъждава трезво, се чудеше с какво толкова я беше омагьосал! Може би на това му се казваше Любов, без да я обясняваш и анализираш.

Калин навлезе в живота и бавно и дозирано. Той напълно отговаряше на списъка ú с изисквания. Беше пропуснала да добави чувства, нооо... надяваше се, че с времето и това ще се случи.
Вече три години бяха заедно, а в нея нищо не трепваше. Мислеше си, че е емоционален инвалид, когато...
Когато един ден, не какъв да е, ще го помни докато е жива! Съдбовна среща там на оня плаж в навечерието на Джулая. Ивайло, онзи същия и подари една магия, създаде я като жена. Беше желание... огън, страст... Вече знаеше от какво ще трябва да се откаже, за да има живота, който мечтаеше. Това, което все още не подозираше, е че си е откраднала една малка искра от него, която препускаше напред към целта. Зараждаше се нов живот!
Когато откри, че е бременна, беше толкова щастлива. Не знаеше кой от двамата е бащата. Реакцията на Калин беше "трябва да се оженим, тогава"!
Промяната в него бе видима и странно неразгадаема. Устните му сякаш станаха по-тънки, а хубавите му сини очи я гледаха със стоманена острота. "Тръпки да те побият! Сигурно заради бременността съм по-чувствителна"- си мислеше Яна.
Не пожела повече да прави секс с нея докато не роди. Каза ú, че се страхувал за бебето. Това напълно я устройваше.

Сватбата мина и Яна сбъдваше мечтата за семейство. Той настоя тя да си остане в къщи. "Никаква работа повече! Аз ще се погрижа за всичко останало!" Адвокатската му практика се разрастваше. Беше спечелил ключово дело и славата му се разнасяше.
Родителите на Яна също бяха впечатлени от Калин. Сериозен, стабилен мъж, който да се грижи за тяхната принцеса.
Когато Яна роди и гушна бебчето си, тя знаеше... няма начин това дете да е на Калин. Усети го със сърцето си на жена дълго пазила тайна.
За първи път видя сълзи в очите на Калин, когато акушерката му подаде спящото вързопче.
Кръстиха го Юлиян. Тя така пожела. Още нещо, което да и напомня за онази нощ.

Дните се изнизваха неусетно приспивно спокойни. Една вечер Калин се прибра в особено настроение. Яна не го беше виждала такъв. Бомбата избухна в леглото. Беше агресивен, безмилостен господар. Превземаше я пряко волята ú. Наложи ú се да прави неща, които не искаше. Тялото ú, съзнанието ú крещяха от болка. Нареди ú да се почисти. Тогава ú каза:
- Знам, че Юлиян не е мой син! Няма как да е. Аз съм стерилен! Ще отгледам и възпитам сина ти! Ще се погрижа нищо да не ви липсва! Ще имате повече, от колкото си мечтала. От теб се иска на никого да не разкриваш истината, дори на него! Искам да се подчиняваш и да виждам благодарност в очите ти! Аз ще избирам гардероба ти, бельото също. Искам винаги да си на мое разположение! С времето ще се научиш да правиш всичко както ми харесва. Ако усетя, че предаваш доверието ми или си правиш други планове, ще ти отнема детето, а ти ще си история! Добър съм, знаеш! Опичай си акъла! Специално съм те избрал!
Целуна я по челото и заспа. А тя посрещна утрото с широко отворени очи, напълно вцепенена.
"Не може да е истина! Сляпа ли съм била до сега? Та той е садист!"- усети го, че се размърда до нея. Направи се на заспала.
След десетина минути я целуна:
- Хайде поспаланке, нося ти закуската! И кафе съм ти направил!
- Не съм гладна!- прошепна Яна.
- Трябва да се храниш, моето момиче! Днес искам да посетиш салона за красота. Нека се погрижат за теб! Довечера ще те изведа на вечеря! Майка ти ще гледа детето.
Яна не можеше да повярва! Снощният звяр беше изчезнал. Само тялото и напомняше болезнено кошмара.
Вечерта беше учудващо хубава. Калин романтичен по свой си начин. Беше ú подарил любимите ú жълти рози, последвани от кутия белгийски шоколадови бомбони. Сред тях откри пръстен, кой беше харесала още преди да роди. По-късно я люби както никога до сега. Беше всеотдаен и нежен.

Детето и домакинството запълваха цялото ú време. Това не ú стигаше. Беше в духовен и емоционален вакум. Затъваше! Калин не харесваше приятелките ú. Каза ú недвусмислено, че не са подходяща компания за нея и не иска да идват в домът им. Яна си водеше дневник. Единствено там можеше да споделя копнежите си, болките си. Калин го намери и...последва наказание като в онази вечер.
Имаше и други такива случаи. Лошото е, че започна да свиква с болката и унижението. Той ú внушаваше вина. Но докато не видеше сълзи в очите ú, не можеше да свърши. Понякога нарочно го дразнеше, като симулираше удоволствие. Но в повечето случаи, изключваше какво се случва с тялото ú. Съзнаваше, че той има сексуални и емоционални отклонения и трябваше тя да потърси помощ или най-малкото съвет. Не можеше на никого да се довери. Затова потърси психолог, който я изслуша внимателно и предложи нещо нестандартно, регресивна хипноза. Яна веднага се съгласи. Та нали именно заради това го бе проучвала толкова дълго.
Пусна тиха отпускаща музика. Гласът му бе равен и много спокоен. Тя му се довери, че нищо което види няма да я нарани. Слизаше по някакви стълби. Пред нея имаше врата. Отвори я. И започна да разказва:
" Алгара се думам. 15 лазарника веки. Майка си немам. Споминала се е. Тейко ми е голям човек, тачен. Дал е дума, невяста на Стамат да съм. Земи имал. Не ща го! На сърце ми е Манол. Да му престана рекох. Черна нощ е. Чека ме зад дувара. Бохчата ми готова. Бягаме, наедно да сме. Сукмана ми се оплита в драките. Уморена съм. Потеря има подире ни. Кучета недни! Завардиха ни в едно дере. Биха до смърт Маноля. Тейко ми каза да гледам, да помня, да знам как против волята му да не ходя. В една тъмна одая ме свряха. Да си очистя грешната душа, рече. Ослепях, онемях от мъка. Манолееее, вземи ме при тебе, та да се свърши. Пуснаха ме, като прокървих. Мина време, покриха ме с цървено було и на Стамат невеста ма дадоха. Няма живот за мени, божкееее!"
Постепенно Яна излезе от хипноза. Терапевта беше записал целия сеанс на видео. Явно Калин в предишния живот на Яна е бил неин баща. Ивайло пък е бил нейния любим Манол.
Налегна я едно спокойствие. Предопределеност, карма, съдба! Каквото и да е, тя разбра, че всички са свързани по определен начин. Вечерта разказа всичко на Калин без да се страхува от него. Той дълго мълча. После най-неочаквано ú каза, че иска да се подложи на същата регресивна хипноза.
Направи го. Яна не знаеше какво е видял, но отношенията между тях започнаха бавно да се подобряват. Калин вече не беше толкова тираничен, а тя не свеждаше примирено глава. Само понякога, много рядко показваше тъмните си страсти. Едно не можеше да му се отрече, беше амбициозен и много грижовен баща. В течение на годините, Юлиян започна да проявява непокорния си характер и ако не беше Калин да го озаптява, можеше и да тръгне по лош път.
Като пъзелче наместваха отделните елементи в брака си. А тези които не пасваха, заглаждаха и продължаваха напред.

Един ден Яна случайно разбра, че Калин си има любовница. Не изпита никаква ревност, дори и олекна на душата. Тайно се беше надявала на това. Не го мразеше, искаше да е щастлив.
За годишнината той ú подари професионален фотоапарат. Това беше новата и страст. Обикаляше и снимаше хора. Това беше нейното пасивно, дистанцирано общуване със света.

В един летен ден беше попаднала на рокерски събор до катедралата на Варна. Стотици мотори, оглушителен шум, кожа, тестостерон в най-чист вид. Погледа и привлече едър мъж с голям татус на келтски кръст на гърба. Играеше си с улично коте. А то се умилкваше гальовно. Контраста беше много силен. Яна снимаше трескаво. Той вдигна глава и я прониза с поглед. Сякаш мина цяла вечност. Видимо бе доста по-млад от нея. Изправи се, облече якето си, сложи каската, ръкавиците закопча, възседна мотора, обърна се към нея и протегна ръка. Яна дори за миг не се поколеба. Това и беше мечта от дете. Всички форсираха машините. Беше зашеметяващо хубаво. Волни ездачи напред. Минаха по булевардите на Варна. Атракцията си я биваше. Движеха се към изхода на града. Тя му даде знак да спре.
- Как се казваш бейби!- за първи път чу гласа му. Малееее!!!
- Яна.
- Искам ти ръката бейби!
- Аз съм омъжена!
- Няма да се женя за теб бе жена! Дай си сега нежната ръчица! - Надраска телефония си номер.- И да се обадиш, ей! Снимките искам да видя, ти какво си помисли?!
- Как ти е името?
- Руснака ми казват всички! Хайде, бай бейби!
След седмица Яна му звънна. Той я покани в ателието си. Всъщност това си беше хале за тунинг на мотори и коли. Той много хареса снимките. Дори поиска едната да я използва за мостра. Яна усещаше неудържимо привличане. Противеше се! Странното, че нямаше скрупули за това, че не е свободна, а че той е много млад.
- Защо ти казват Руснака?
- Баща ми се уредил да работи в Коми. Оставил годеницата си тук и заминал. Там обаче се влюбил в рускиня, майка ми. Оженили са се и съм се родил аз. След години са върнахме в България и всички започнаха Руснака да ми казват. Не е за вярване, ама за малко да се загаджа с дъщерята на онази изоставената годеница на баща ми. Аз историята я узнах след това.

Яна редовно се отбиваше при него за кафе. Темите вече ставаха опасно интимни. И един ден...просто се случи. Устните им се намериха. Раждаше се и умираше в ръцете му. Сълзи от нерви мокреха лицето и, а той целуваше треперещото и тяло.
Срещите им водиха Яна към една неопозната нейна страна. Тя започна да става по смела, да доминира, а на Руснака това много му харесваше. Той беше силно отегчен от младите жени, които преминаваха през леглото му. Задоволяваше нагон, нищо повече. Не си заслужаваше дори имената им да помни. Яна постоянно го провокираше. Чувството и за хумор беше остро. Само на нея разрешаваше така да му говори. Често той само искаше да я гледа, да слуша смеха ú. Веднъж тя беше задрямала на дивана му. Беше се отпуснала на едната си ръка, а косата и се беше разпиляла. Слънцето огряваше златистите ú кичури. Кожата, полуотворените устни, босите ú нозе, толкова спокойна и женствена. Взе скицника и я нарисува. Крадеше тази красота за себе си. Беше започнал да развива болезнена зависимост от нея. Нещо се случваше, но нямаше смелост още да ú каже.
Времето го притискаше и решението дойде от само себе си. Цяла седмица Яна не дойде. А той беше полудял от притеснение. Не можеше да я търси, не биваше. Когато се появи на врата на халето, той се свлече на колене пред нея. Прегръщаше я толкова силно!
- Яна, къде се изгуби мила?
- Шшшш...тихо момчето ми! Тук съм сега! Покажи ми колко съм ти липсвала бейби!
- Чакай...трябва да ти кажа нещо! От известно време съм го решил! Местя се в Австрия. Предложиха ми работа, добре платена. Отдавна планувам това Яна! Искам го! Само не знам как ще те... - гласът му започна да трепери.
- Ей, недей така! Ти си млад. Длъжен си да си гониш мечтите! Време е за промяна. А и няма да ме виждаш как се сбабичосвам с годините. Няма да си омръзнем така. Ще знаеш, че имаш едно ъгълче от сърцето ми, където ще те пазя!
Любиха се дълго, отчаяно. Чувстваше се като осъдена на смърт, на която изпълняват последното желание. Не мислеше за утре. Крадеше спомени! Тя знаеше, че това е последната им среща.
Нощта отдавна се беше спуснала. Вече бе заспал и тя се наслаждаваше на чертите на любимия мъж. Измъкна се внимателно, облече се и избяга навън хлипайки, без дори да се обърне. Когато се прибра Калин я чакаше .
- Сбогувах те ли се?
- Ти си знаел!!!
- Всичко, което касае семейството ми, ме засяга и лично! От самото начало знам!
- И защо не реагира?
- Няма да повярваш Яна! От страх, че ще ме напуснеш! Ти излъчваше такова щастие! Направо ме заболя от завист! Ти си добра жена. Знам, че не мога да ти дам всичко, но все пак сме заедно, полезни сме си, имаме син!
- Който те обожава - допълни тя.
- И аз го обичам много! Ще платя всяка цена да не ви загубя и двамата.
- Не давай такива обещания Калине! Един ден може да ти поискат сметката там горе!

След време, когато съдбата срещна Яна и Ивайло в Лозенец, мъжът ú изтръпваше, че тя може да вземе импулсивно решение. Сякаш не я познаваше! Да не е с любовта си, не означаваше, че се е отказала от нея. Тя плащаше висока цена от минал живот и ресто не връщаше.



Дани Сулакова Suleimo
25.03.2014г.