автор: Rodenavlotos

Като един заклещен първолак на своя чин,
не се събирам във годините, не се изваждам,
а трупам, трупам мъдрост, като палав джин,
затворен във бутилката- живот от раждане.

В един такъв оскъден на пространство съд,
възможността е само да растеш на качество.
Да отлежаваш себе си във бъчва дъбова,
способен да поразвеселиш и да разплачеш.

На мен специално тази мъдрост не е нужна,
на мен ми трябва някой- да отпуши отвора.
Кълна се да съм верен и до гроб да служа,
на онзи, който бягството навън подготви.

Щом може разпнат да съм, ще се обзаложа,
че утре ще съм първия свален от кръст дух.
Но нямам трийсет сребърника да предложа-
заменям селектиран джин за глътка въздух.