автор: severianin

Много през ръцете ми премина
- и спечелено, и подарено -
но спестих за толкова години
само шепата сребро в перчема.

Сигурно така ми е орисано –
все успех случаен да ме стига.
В търсене – остана недописана
на душата истинската книга.

Има в мене неродена песен
- тази песен и насън я чувам.
Хората събират плод наесен,
аз сребристи сънища сънувам.

И изтичат дните ми полека,
и се стапят като снежни преспи...
Има ли имане от пътеки
или от недоизпети песни?