автор: oziris

Самота, приятелко стара,
поседни до мен на олтара
на мечтите ми - птици красиви,
на надеждите, някога живи,
а сега просто тлеещи бавно
и потъващи вече в забрава.

Докосни ти душата ми с пръсти,
оцвети я със багрите пъстри
на лалета, синчец и на рози...
Погали ти нозете ми боси
и с роса окъпи ги в тревите -
със сълзите ти чисти покрити.