автор: severianin

Ако вън е студено и бурята преспите нищи,
ако вятърът свири на ореха в клоните голи,
позволи ми по залез да сложа в жарта на огнището
вместо дънер изсъхнал – на общото минало ствола;

позволи ми да сложа в камината съчките сухи
от чепатите клони на общите спомени стари
– ще пропукват сред огъня случки забравени глухо,
ще разказват за нещо и дълго в нощта ще догарят...

А когато се съмне, когато зората изгрее,
сред студеното тъмно око на камината стара
шепа пепел от странната жар на нощта ще белее,
струйка дим ще се къдри и въглен случаен ще първи.

Не тъгувай за дните ни.
Дните са сухи дървета…
Те така или иначе утре ще станат на пепел.
Има сивото време над спомена право на вето.
Всяко минало гние и после изчезва нелепо.

Нека пламне в нощта на живота ни тялото старо,
нека клоните силни на спомени вчерашни тлеят!
Щом така и така отлетелият ден ще изгаря –
нека в хладната зима навънка поне да ни грее!