автор: hixxtam

Когато си отиват ветровете
не се обръщат.
Просто не го могат...
Последен дъх,
в цветята сетен трепет.
Мигът е болка,
рана и тревога.
А после става тихо,
много тихо.
И споменът е болен...
Без очакване.
Един куплет
или два бели стиха.
Забрава скрила
мъничкото някога.
Трепереща ръка
и в нея бета блокер.
Забързан пулс
след бягащи илюзии.
Казино за любов.
Рулетка.
Покер.

И тишина от вятъра изгубена.