автор: ringo

( нова редакция )

Постелята ни в студ отдавна зъзне,
сънува спомен за любовен стон.
Но нежна ласка тук не ще да дръзне
да влезе скоро в този мъртъв дом...

При нас е толкова отдавна зима!
Забравихме какво е топлина.
Във стаята ни термометър има,
но той измерва нашата вина...

И падат градусите все по-ниско.
В сърцата ни - такъв ужасен студ!
За друго не мечтая - само искам
да ида някъде далеч оттук -

душата наранена да лекувам,
да я зарадвам с малко топлина...
Когато кобни сънища сънувам,
да бди над мене сянка на Жена

и нежна длан умислена да сложи
на в огън пламналото ми лице
та любовта прокудена да може
гнездо да свие в моето сърце!...