автор: ringo

Гласът ти буди нежно тишината,
на ноти тя се разпилява,
а стаята като декор луната
с магични сенки населява.

Щурците, вечно влюбени и будни,
идеята завчас прегръщат,
да свирят посред нощ не им е трудно,
с любовни трели те отвръщат...

В оркестъра побързвам да се включа -
свирците, ти и аз сме само...
Какво по-хубаво да ми се случи –
щурци, и глас, едно пиано...

Клавишите докосвам...Туй изкуство
поглъща ме във миг изцяло!...
Под пръстите лежи послушно
великолепното ти тяло!...

За тази музика не трябват ноти!...
Мелодията знам отлично!
Не ще я сбъркам никога - напротив!
Да я повтарям тъй обичам!...

И рони нежни звуци тишината,
а пролетно нощта ухае,
във клоните въздиша тъмнината...
Тя колко много тайни знае!...

Звездите ни отгоре аплодират
и златен прах от тях се сипе!...
Луната да ни чуе се поспира...
Реалност?...Сън?... Вълшебен миг е!...