автор: nikoi

„Отдавна подозирам принца
от приказките -
в демагогия.
Не се преструвай на единствен.
Отдавна зная, че сте много.”
Миряна Башева

И ако „хапче любов” звучи идиотски,
глътни си думите и прехапвай до болка езика.
Затвори се във себе си, живей свято и скотски
(все едно – пак деца под балкона ще викат).
Без да искаш главата ти много любови я взеха
за трофей или заглавие на стихотворение.
Любовта отдавна съблече бойните си доспехи.
Кръстоносен е паякът, правещ капан за летене.
И ако „полъх любов” звучи като буря пустинна,
стискай зъби – твърдият пясък за да не хруска
от часовника, отброяващ луни и години.
Ако „любов” звучи глупаво – просто не я допускай.
Но любовта, пореден мой, е като водата:
изглажда, спасява и дави, и ражда вселени.
Не усещаш, но зная – в пукнатината
на сърцето ти влиза тиха сълза от мене...