 |  Когато въпросите дойдат, заглуши ги с поезия.
Обгради ги с море. Удави ги поне до коленете.
Налей им във празните чаши буря нарочна
и удивения дъжд разпилей в многоточия.
Когато въпросите седнат на софрата ти проста,
нахрани ги с метафори или с трохи философски.
Поразсей с песни и с клоунски скечове гостите.
Даже Хамлет бъди, за да не бъдеш нищожество.
Когато въпросите идват, а всъщност - за тебе се връщат,
нарисувай си бягство, ако по природа си пътник.
Измисли си и гара, и влак, и коловоз, върху който
с последната капка достойнство да скочиш.
Когато въпросите влязат във теб, залей ги с отрова,
та душата, която си имал за своя, да е свободна.
Чак тогава ще видиш, че те нищо не питат, а просто
са едни уморени от глухата вечност
въпроси...
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 1
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Отговорът" | Вход | 4 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Отговорът
от ATOM на 20.07.2013 @ 19:59:16
(Профил | Изпрати бележка) | Въпросът е просто демонстрация на незавършеност.
Въпросът е търсенето.
И в този смисъл - отношението е въпрос.
Отношението към въпроса си е въпрос, ако ще и отхвърляне да е.
Отговорът пък е фрагментарност и в този смисъл - той също е въпрос.
И когато се осъзнаем като "уморени от глухата вечност въпроси" и се пуснем от себе си, понеже определено не сме си необходими, тогава изгасят звездите на въпросите и отговорите, за да грейне онова, което всеизпълва.
|
Re: Отговорът
от traveling_musician на 20.07.2013 @ 23:52:57
(Профил | Изпрати бележка) | | Венци, благодаря ти, но цялата ми „философия” е снижена до чисто интуитивно ниво. Ако се откажем от себе си, за да грейне „Онова, което всеизпълнява”, пак евентуално ще ни трябва по едно нищожно его, за да отчетем съществуването му. А отчитането отново ще синтезира въпроси, защото колкото и да не сме си необходими, намирането на отговори е насищане на валенции, или – задължителност на равновесието във и извън (след) разума. Предчувствието за Онова, което ще остане след (и без) нас, се нуждае от безкористно просветление, до което не сме дорасли. Поне аз. ))) |
]
Re: Отговорът
от ATOM на 21.07.2013 @ 08:10:47
(Профил | Изпрати бележка) | в момента, в който го отчетеш, го губиш
просто едното е обратното на другото |
]
Re: Отговорът
от Iszaard на 21.07.2013 @ 09:16:27
(Профил | Изпрати бележка) | "Предчувствието за Онова, което ще остане след (и без) нас, се нуждае от безкористно просветление, до което не сме дорасли."
В дълбоката наука за живота се говори за его като за външна обвивка (нещо като черупката на бадема) на същността ни, инструментът, чрез който се проявяваме в материалния план.
Когато егото е болно, то се самоотграничава от всичко останало и най-вече от себе си (от душата, същността), осъзнава се като единствено и отделно, и там възникват въпросите, които на този етап са си съвсем на място. В безкористното (не-деятелното) просветление, защото действително има такова, става ясно, че его и същност са и като двете страни на една и съща монета, въртящи се постоянно в кръг. Тогава човек "вижда" и след това започва постепенно да навлиза в своята цялостност. |
]
Re: Отговорът
от traveling_musician на 21.07.2013 @ 11:48:06
(Профил | Изпрати бележка) | Абсолютно верни разсъждения. Във философията и науката - да, но в поезията нещата са по-"безпринципни" и неосновани на академични анализи и доктрини. Там егото и душата се разхождат и поотделно, без да са болни, освен ако не приемем самата поезия за болест. По-болестно ще е превръщането на поетичните похвати в житейско верую. Поетът Тодор Чонов добре го е казал: "Ако животът е метафори, защо ти е такъв живот?"
Благодаря за четенето! :) |
]
Re: Отговорът
от traveling_musician на 21.07.2013 @ 11:48:08
(Профил | Изпрати бележка) | Абсолютно верни разсъждения. Във философията и науката - да, но в поезията нещата са по-"безпринципни" и неосновани на академични анализи и доктрини. Там егото и душата се разхождат и поотделно, без да са болни, освен ако не приемем самата поезия за болест. По-болестно ще е превръщането на поетичните похвати в житейско верую. Поетът Тодор Чонов добре го е казал: "Ако животът е метафори, защо ти е такъв живот?"
Благодаря за четенето! :) |
]
Re: Отговорът
от traveling_musician на 21.07.2013 @ 11:50:52
(Профил | Изпрати бележка) | | Сори! Дал съм два пъти "давай". :))) |
]
Re: Отговорът
от sofia_air на 22.07.2013 @ 08:42:41
(Профил | Изпрати бележка) | Лабиринт от въпроси и гневни отговори. Верният отговор (който всъщност е изходът): "Чак тогава ще видиш, че те нищо не питат, а просто
са едни уморени от глухата вечност
въпроси..."
Поздравления, Валери! |
Re: Отговорът
от traveling_musician на 22.07.2013 @ 15:35:59
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Людмила! Добра си с "пътника". :)
Поздрави и от мен! |
]
Re: Отговорът
от sofia_air на 22.07.2013 @ 08:44:20
(Профил | Изпрати бележка) | Лабиринт от въпроси и гневни отговори. Верният отговор (който всъщност е изходът): "Чак тогава ще видиш, че те нищо не питат, а просто
са едни уморени от глухата вечност
въпроси..."
Поздравления, Валери! |
Re: Отговорът
от sofia_air на 22.07.2013 @ 08:44:59
(Профил | Изпрати бележка) | Лабиринт от въпроси и гневни отговори. Верният отговор (който всъщност е изход): "Чак тогава ще видиш, че те нищо не питат, а просто
са едни уморени от глухата вечност
въпроси..."
Поздравления, Валери! |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144
Онлайн са:
Анонимни: 572
ХуЛитери: 4
Всичко: 576
Онлайн сега:
