За теб да бъда като благодатен дъжд,
за който в сънищата да мечтаеш!...
Да те дарявам със наслада неведнъж,
а ти да шепнеш: "Още те желая!..."
И в нежен порив да валя по теб безспир,
по тялото на капки да се стичам,
задъхана докато кажеш най-подир:
"Не ме е никой толкова обичал!..."
А после във съня ми пак да се явиш,
на прага ми внезапно да почукаш:
"Дали останаха ти сили да валиш?...
Пресъхнах, мили!... Да нощувам тука?..."
И пак, желан, след суша върху тебе аз
да падам щедро, ти да ме попиваш...
На утрото да ме събуди твоят глас:
"Какво чудесно лято дъжделиво!..."