Ще се изниже този ден зад ъгъла,
излял се над пресъхналите улици,
където тишината ме е лъгала,
че смисъла е в липсата на звуци.
Ще се катурне кроткото очакване
надмогнало приспивната си песен.
На края на протритото оплакване,
лежи илюзия за смисъл лесен.
Ще превъзмогне чашата си бурята,
добила форма в свития юмрук.
Единствено когато се изгубя-
откривам се.На себе си напук.
Ще станат страховете предсказания
с огледални отражения на минало.
Светът не се измерва с обещания,
а с мигове, в които ни е имало.
Ще се посеем прелетно в гнездата,
в забравената южна перушина.
Едва когато върнем се в яйцата си
откриваме че истински ни има.