автор: Kanegan

На Лилия Велчева

Любимият и топъл дом обезлюдя,
беседката с асмата тихо чака,
така и липсва майката добра,
тъгува, страда, плаче в мрака.

Градината с цветя треви събра,
вратата свидна няма да открехват,
и весел смях, усмивки на деца,
в родния и дом не ще да грейват.

Душата на една жена осиротя,
със сълзите си близките пречиства,
безмерна беше в обичта си тя,
а мъката у нея бавно стихва.

В минути на мълчание различна е-
надмогнала тъгата и умората,
дарява добротата си усмихната,
отворена с любов към хората.

Това е - носи слънчева душа,
живота има други измерения,
загубила е себе си в света,
от родните го носи без съмнения.