автор: ringo

Творецът, казват, е създал Адам от кал
и пуснал го по сушата да крачи.
Че е самотен, после станало му жал,
замислил се за негова другарка, значи.

И от реброто на най-първия човек,
извайва теб – далечната ни баба Ева.
Да бъдеш спътницата му - от век във век
със него да прекрачваш те заклева.

Да бъдеш майка, и любима, и жена,
навред край себе си да сееш само обич!
Да бъдеш упование, и хляб, и светлина
за бедния Адам в житейските тегоби.

Орисана да бъдеш цвете и кинжал,
сърцето с обич нежно да пробождаш,
да бъдеш тази, за която е мечтал,
и в любовта, с която да прохожда!

Наоколо му да създаваш красота,
да пазиш огъня в семейното огнище,
да го даряваш с буйна страст във любовта,
че без любов животът ни не струва нищо!

На теб приляга най-прекрасният букет
от топли думи и любов копнежна!
И стих ти посвещава не един поет,
уханен цвят си, и съдба, и нежност!...