за вятъра да кажем
за умората му на клошар
за любовта и бялото
на неопалимата й длан
за дъжда... или за планината
за гребените
те светят над нещата
хрускави като бисквитки с мед
до устните ти... и колко по-нататък
срещу теб
върви
колодата от моите спатии
аз лъжа
прибери ги
в джоба на изтърваната минута
и не я цепи на две
щом истините са толкова далече
за вятъра да кажем... или поне