автор: nikoi

"Когато тръгнеш нявга за Итака,
моли се пътят ти да е далечен.."
Константинос Кавафис

Не се завърна моят кораб. Платната ми - завеси, зреят
с цвета на залеза, на тежки, наляти облаци със сол.
А Пенелопа е остатък от някаква добра идея
за шепа ласкава грижовност, безветрието ми убола.
Плющят разбудените мисли с ухание на буря морска.
Итака е листът, на който очите ми ще акостират.
Не се завърна моят кораб - разби се в смеховете хорски,
в излишъка от твърди думи, които вече не разбирам.
Опитах се да нарисувам безбройно пъстри екипажи,
но никой не намери восък за чувството - да заглуши.
Сирените на тъмнината все нещо искаха да кажат
и се удавях като писък във собствените си уши.
Едва ли десетте години мълчание ще се повторят,
макар да се повтаря всичко на този страшно дънен свят.
Итака моя, бяла, бяла.. Не се завърна моят кораб.
Пристанищна съм до петите. А над главата ми - вода.