Апостоле! Със болка гледаш ни отгоре.
Сълза напира във очите сини.
Народът, цял живот за който ти се бори,
отново в трудност е...Ти пътя покажи ни!
Свободни сме! От туй не става ни по-лесно,
объркани стоим на кръстопътя!
Предъвкваме с години истини известни,
но все така печално сме безпътни.
„Народе????” Беше искал нещо да ни кажеш...
Но времето ли, Дяконе, не стигна?
Тефтерчето ти пазим... И косите даже!...
Духът не можем, няма как стигнем!...