Сърцето и разбих подобно брава,
но тъй като ми бе за първи път
в душата и ръцете си оставих,
очите и пък взеха ми умът.
И уж ги няма - с вързани ръце съм...
И ето ме сега пред Бог на съд.
И всички викат: " Хванахме крадеца,
но, Господи, къде му е умът?! "
Тогава Бог в очите и надникна,
там - ангели и дяволи седят,
отляво и отдясно всички викат:
" За нас е той! За нас му е умът! "
" Да - каза Господ - лоша работа,
дано да не се случва втори път,
на тая, синко, слаби и са ангелите,
и затова, опичай си умът! "
Не искам като Бог да бъде вечен,
о, нека дяволите да го отнесат!
Но някой ден, от Ада, много печен,
дано тогава дойде ми умът...