ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 868
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 869
 Онлайн сега::: pinkmousy 
 |  Калпачето на къщата в полето
раздумва понаболите тревици.
Приседнало отгоре му небето
наплита светлина, довежда птиците
и ту надсвирва малкото коминче
покълнало над снежната къделя
с дюдюка на тополите момиченца.
В градинката в полето е Неделя.
Развили са софрите си остриците
в бакърени листици чай наливат -
небесната водица на иглиците
от боровите длани. Аз отпивам...
Отпивам светлина, а розмаринът
нацъфнал виолетово разказва,
как къщата в полето и коминът и
са божията, люлчината пазва
за кълновете нежни на сърцето ми.
За чистата любов на Водолея.
Притихва до идилия небето ми.
И в мен огнището сърдечно пее...
Публикувано от alfa_c на 16.01.2013 @ 17:37:42
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 7
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Предпролетно" | Вход | 16 коментара (32 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Предпролетно
от mariq-desislava на 24.01.2013 @ 15:08:38
(Профил | Изпрати бележка) | А ето една приказка от мен...
„Виж поточето! Какво знае то за жаждата?"
Знаете ли, че в началото на времето Дядо и Баба, като създали животните и горите, се захванали да издялат човека от камък? Да, изваяли тяло с четири крайника, лице със седем отвора, от които човекът щял да чува, вижда, помирисва и вкусва, дали му сърце и дух на завоевател. Като направили всичко както си му е реда, Баба казала:
- Ех, какво чудно дете! Но не е съвършено. Трябва някъде в туй тяло да скрием божественото му знание. Кажи, Мъжо, къде да го сложим?
Дядо се замислил, почесал се по главата, изръмжал и рекъл:
- Даа, май наистина е за скриване. Вярно, той бог е , щом е роден от нас. Ала божественото знание е нещо ценно и чупливо. Не бива да е подчинено на капризната воля на първородния ни син, синовете му и техните синове. Тъй, както ги виждам, ще го прахосат и разсипят. Затуй ще го кача на най-високия връх. Така не ще могат да злосторят с него, а ние с теб, Бабо, ще си спим спокойно!
Баба, обаче, взела да се смее:
- А бре, Дядо, а бре наивнико! Аз ли не си познавам децата!? Отдавна съм предрекла всичките им лудории! Те ще изкатерят де що има върхове! И още преди Земята да е преполовила живота си, ще открият божественото си знание!
Дядо тежко въздъхнал, изръмжал на два пъти и рекъл:
- Жено, право викаш. Ще ни трябва друго скривалище, не тъй ветровито и видно. Затуй ще потопя туй безгранично знание на най-дълбокото място в океана, при слепите риби. Синовете никога не ще слязат в бездна без слънце.
- Бедни ми мъжо! - отговорила Бабата. - Износила съм ги тез деца, само аз знам колко са велики. Някой ден ще построят приказни кораби и на дъното на океана няма да остане и камъче, което да не са обърнали, та да видят какво има под него! Ще си намерят те божественото знание!
Дядо се смръщил, мълчал 4-5 милиона години, накрая изръмжал три пъти и с блясък в очите отсекъл:
- В самото жежко сърце на най-пустата пустиня! - възкликнал той, доволен от себе си. - Там няма да идат. Ще си лежи тъй божественото им знание, непокътнато и неоткрито.
- Е туй ли измисли за всичките тез години? - поклатила глава Баба. - О, бедни глупецо! Познаваш ли изобщо децата си? Един ден ще построят те в същата таз пустиня високи кули, огромни градове, пищни градини, гигантски канали. Ще опитомят и пясъка, и палещото слънце. И тъй, някоя прекрасна сутрин, лалугерче ще изрови божественото им знание, и ти единствен ще има да се чудиш защо и как!
Дядо посърнал. Стоял безмълвен няколко светлинни години. Най-накрая вдигнал чело, и какво, мислите, видял през отворения прозорец? Слънцето, което едва се измъквало от завивката на нощта. Едно дръвче разтърсило снага под лъчите на утрото, листенце паднало в поточето, дето пресичало полянката. Дядо се засмял, и казал на Баба:
- Виж светлината! Нима знае тя колко е ярка? Виж поточето! Какво знае то за жаждата? В дъха, в кръвта на твоите синове, Жено, в самото им съществото, в топлината на сърцата им ще разтворя и скрия тяхното божествено знание. И както слънцето не познава своя блясък, както водата не знае, че дава живот, така нашите синове не ще осъзнават искрящата божественост, с която съм ги дарил.
Баба за миг млъкнала с празен поглед, после вдигнала глава и отвърнала замислено:
- Добро е туй скривалище. Признавам, децата трудно ще намерят пътя до него.
Но щом Дядо тръгнал към градината, тя вдишала с пълни гърди свежия въздух, идещ откъм вратата, и доволно рекла на себе си:
- Но ще стигнат дотам! Познавам ги аз, нали съм ги правила! Ще им трябва много време, но аз вярвам, вярвам!
Анри Гуго
Приказката я пляснах, тъй като ми е трудно да формулирам коментар. |
]
Re: Предпролетно
от kristi на 23.01.2013 @ 13:53:11
(Профил | Изпрати бележка) | Нежно та нежно! И умалителните форми му отиват.
Много поздравена! |
]
Re: Предпролетно
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 22.01.2013 @ 15:50:24
(Профил | Изпрати бележка) | Как само си ги надиплила тез къдрави картинки :D
Поздрави Сикрет! |
]
Re: Предпролетно
от anonimapokrifoff на 16.01.2013 @ 17:42:18
(Профил | Изпрати бележка) | | Стихотворение като кокиче. |
]
Re: Предпролетно
от zebaitel на 16.01.2013 @ 18:17:53
(Профил | Изпрати бележка) | Притихва до идилия небето ми.
И в мен огнището сърдечно пее...
Красота и смирена нежност, Меги! Много твой стих! |
]
Re: Предпролетно
от eva55 на 16.01.2013 @ 18:32:00
(Профил | Изпрати бележка) | | Много е красиво..., нетърпението ни за пролетта неудържимо расте...!! |
Re: Предпролетно
от secret_rose на 16.01.2013 @ 19:15:53
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Благодаря :)
В моята градинка нещо се е объркало - розите и розмарина цъфтят непрестанно от есента до сега. А може и да сме нямали зима... макар два дни на ни поваля и снежец :) |
]
Re: Предпролетно
от zaltia на 16.01.2013 @ 18:37:04
(Профил | Изпрати бележка) | Всички вече я чакаме...
Усмихната, и топла да е вечерта ти Меги!!!
Поздрави!!! |
]
Re: Предпролетно
от phifo на 16.01.2013 @ 19:41:01
(Профил | Изпрати бележка) | Красива е тази китка от цветенца, но всъщност - и настроението!
Поздрави, Меги! :) |
]
Re: Предпролетно
от vilvar на 16.01.2013 @ 19:44:57
(Профил | Изпрати бележка) | | и съм поредната поспряла край твоя неизчерпаем извор от нежност () ... |
]
Re: Предпролетно
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 16.01.2013 @ 20:14:01
(Профил | Изпрати бележка) | Чак да запее човек , толкова топли този стих ! :)
Поздрави Меги :) |
]
Re: Предпролетно
от erka (elokolska@abv.bg) на 16.01.2013 @ 20:15:16
(Профил | Изпрати бележка) | Топличко е при теб! :)
Привет, тайно цвете! |
]
Re: Предпролетно
от voda на 16.01.2013 @ 21:42:11
(Профил | Изпрати бележка) | Калпачето, коминчето, тревиците, иглиците...всичко с обич описано и почувствано.
Браво! |
]
Re: Предпролетно
от kamik на 17.01.2013 @ 12:20:55
(Профил | Изпрати бележка) | | Прочетох и вече и на мен ми е Неделя:)) Уютно ми е в това стихотворение. |
]
Re: Предпролетно
от dandan на 25.01.2013 @ 20:16:53
(Профил | Изпрати бележка) | | Усмихната притихвам, благодаря:) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
