автор: nikoi

Ей толкова е цялата ми душа.
Колкото орехче наполовина.
Ако имах нещо да я строша
щеше да бъде минало.

Толкова е животът ни, на:
колкото шепа пръст е.
Тая шепа е планина -
с равното мери ръста си.

Толкоз е цялото ми сърце:
колкото бобено зърно.
Но до небето расте
във мене щом се завърне.

Цялата ми душа е в теб.
Светло е. И не е мъртво.
В този миг ако имах дете
щях да си го прегърна..