автор: glishev

след закуска се смъквам на малкото плажче
о боже колко каменисто
колко са хубави нашите пясъци
които се набиват между зъбите
цамбурвам във водата дето чакат
да ме защипят по краката малки рачета
но аз съм стар тюлен с мустаци
не им обръщам никакво внимание
така че се оттеглят на скалата си
пък аз си плувам плувам плувам
като бурето на бай билбо дето ухае на хапване
о боже колко е кротко морето
равно като бадън за ракия
колко е солено чак горчиво
и колко е прозрачно
отделям се от своя бряг
с товар кафе и бъркани яйца във трюма
и карам пряко залива
подминавам
красиво застарял рибар с намусен поглед
изтеглящ жълти мрежи в бяла лодка
вълнуват се под мене морски храсти
а аз си параходя
шуми марица във славянските ми вени
и чакам навзикая да се спусне
по стълбите към плажчето
и плавам си
не плувам вече плавам то е важно
към островчето дето е пред залива
два градуса надясно от скалата
напускам каботажа няма как
да се достигне остров само с припълзяване
по стария добре познаван бряг
тъй че ура и напред
към открити безкрайни простори
поне до обяд