"The summer smiles. The summer knows...
And unashamed, she sheds her clothes..."
Marilyn and Alan Bergman
И есента знае. И тя е безсрамна.
И тя си съблича листата...
Но аз, мои летни джапанки,
не мога, не искам без вас...
Искам пак да ида в Бургас!
И - пак да загасне тока!...
Да му прегърна безсмъртното "аз",
макар за минутка и - толкова!...
Искам с вас, мои джапанки,
да разбием прозореца - клетка!
Искам да забързаме влака,
с който се връщат поетите!
Искам циганката на тротоара
пак да мете звезди от нощес!
И - пак да живне хипарката,
уморена от "Руски" и "Шанз-Елизе"!
Искам! И нека е лято! Мъже сме,
мои скъсани джапанки...
Утре - каквото щете кажете -
ще е трийсет и пети август!