автор: kamik

Даа, бих могла да се измъкна за косата,
но неразумно я подстригах преди време.
Сега не ставам за добър приют на вятъра-
да постои и да въздъхне...но после да ме вземе...

Аз вече съм летяла с други ветрове – уж безпосочно .
Ала по женски си признавам, че страста им управлявах.
Където ме заведоха, не бе случайно– а нарочно.
И всичките летящи покриви си заслужавах....

И затова не съм удобна и уютна къща.
Дъждът без никаква преграда нощем ме обича.
И цялото небе след дълго скитане се връща
при мен. Тъй както правеше, когато бях съвсем момиче...

Смъртта ми също се смили и слезе от баира.
За да не го катеря мъчно, а просто да се слеем....
Аз твърде дълго репетирах за това умиране.

Сега ми предстои най-сетне да го изживея.