автор: ivanstefanov

Време…!
И мръсно!
И озлобено!
Няма вече, с кого едно кафе да си пийна…
Заставих се да изляза!
Може случайно да срещна нещо…
И срещнах…
И чух!
Гръмнали го!
Хари!
Разделихме се преди двайсетина години.
А преди това, много години бяхме един до друг.
Знаехме си и зъбите. Или така си мислехме!
За четвърт век, направихме десетки, ако не и по вече проекти. Колко сгради израснаха по тях! И уж се разбирахме, и уж си знаехме и зъбите…
Нищо не сме знаели!
После, Хари направи фирма и започна да строи.
И се разделихме!
Заради мен! Нали съм си сбъркан човек. Той започна да строи на новобогаташите, че парите бяха в тях, а аз не рачих да им правя проекти, защото не можех да си представя, че ще си напъвам мозъка, да правя изкуство, за тия, дето, и крадат и грабят. Да им правя палати! Да ги украсявам!
Не става! Не ставам за украса! Не можех!
И прост си бях, и прост си останах!
Та се разделихме !
Хари натрупа пари, с лопата да ги рине.
Аз преживявах…
Чат -пат се сещаше за мен. Човек си беше. И опитваше да ме вразуми.
Присядаме някъде. Черпи! Все той! И все ми дума:
-Ела бе! Ела бе щура главо! Само ела, където искаш, там ще ти дам да правиш проекти. Кеф ти на море, кеф ти на балкан, там си! За теб, ако се съгласиш да работим заедно и на луната ще строя! Ела! Голяма си глава, а от глад ли искаш да пукнеш?
Тъй ми думаше.
И си минаваха годините, и все по рядко и по рядко се виждахме. Хари строеше, сграда след сграда…
Натрупа пари!
Разправяха се легенди за него. За него! А той разправял за мен! Разправял, че ще ми хариже цяло милионче, само за една моя „картинка”, ама от ония, дето само аз съм ги правил! Да му я дам! Да я построи! Да си я снима! Да си я сложи зад гърба!
И не съм му я давал!
На него не му обяснявах защо, ама на мен си обяснявах и то често. Особено, като свърша цигарите….
А после…?
Яко я закъсал! Банките описали всичко! Всичко му взели! Всичко запорирали! Всичко! Старо, ново, построено, недостроено, всичко! Изхвърлили го и от жилището! Купувал, продавал, обещавал, лъгал, мамил, и го гонели, и измамени и излъгани. Дебнат! Нямало дори и къде да спи.
И жена му го парясала. Била му шута! Щерките! И двете, ни се виждат, ни се чуват.
Посрамил, и жена и деца!
И Мара, любовницата му! И тя го парясала!
Криел се!
И слушам, и се чудя!
Защо се крие? За какво? Да не го гръмнат! Та, кого да гръмнат! Той сам се гръмна, кога започна да прави неща само за пари! А не всичко в живота е пари!
Някога! Кога бяхме заедно, до нас работеше един дядка. И той си беше шантав, като мен. Та, преди да запраши за Оня свят, чат-пат присядахме. И като обърнем по чашка, тупваше ме с ръка и викаше:
-Не може да пипнеш лайно и да не се оцапаш!
Умен си беше човекът!
Бог да го прости!
Прав беше!
Едни ръце имаме.
Прибрах се! Налях си! Припалих!
И ми е, и тъжно, и завиждам, и се съмнявам и се питам:
Кой беше прав, кога се разминахме? Хари ли, че се полакоми за пари и си оцапа лапите, аз ли, че съм си хахо и ги пазех чисти, та останаха празни?
Него го гръмнаха, аз ще пукна от глад!
Кой ли спечели?
Той ли, че изведнъж е обърнал петалата или аз, че се влача, като недобито куче?
И се напих!
И се раздвоих!
И пред мен…
Подпрял ръце на празна маса, пред празна чаша, стои някакъв тип.
Прилича на мен!
Стои!
Мълчи!
Гледа си ръцете.