автор: Slon-Madrigal

Заспи, мой ум,
в сивите градини на просъницата -
там, където не можеш да се извърнеш
и да видиш отминаващия
как се стапя в сива пелена,
там, където сребърните връхчета на тревите
тихо звънят.

Там чудовищата от кошмарите
ще те отминават с жал
и понякога ще се опитват да ти разказват
за цветовете и за звуците.
Но ти, мой ум
вече ще спиш безмълвен
далеч, далеч в градините
където няма изгреви и залези.