автор: Zvon

Действащи лица:

Атанас - около 70 годишен.
Евдокия - негова съпруга.
Екзаминатор - около 50 годишен мъж с академичен вид. Аскетично лице с остри черти, очила с рогови рамки.

(Интериор на стая. Полумрак. Вижда се голям стенен часовник. В центъра на стаята - маса. Над нея се спуска ниско разположен светлик с мека матова светлина. Около масата са Атанас и Евдокия. Мълчаливо пият чай. Към масата се приближава Екзаминаторът - в строг тъмен костюм, с незакопчана бяла престилка върху него. В ръката си държи старомодна дървена показалка. Спира до масата с лице към публиката.)

Екзаминатор:(сочейки с показалката):
- Това е Евдокия. А това е Атанас. Преди два дни Атанас, пред очите на хиляди зрители, изпълни изключително рядък и опасен номер. След петдесетгодишно упорито ходене на работа, в петък той се инкарнира в пенсионер. Атанас, моля потвърдете този факт.
(Атанас мълчаливо кима с глава.)

Евдокия:
Атанас винаги се е отличавал с постоянство. Нищо не можеше да го отклони от ежедневното ходене на работа - ни дъжд, ни вятър, ни сняг, ни студ, ни сложното международно положение, ни любимите му гласовити захарни петлета, които го чакаха у дома. Макар, че в последната година тръгваше с известна неохота - започна да се страхува, че ще се загуби по пътя.

Екзаминатор:
Атанас, моля демонстрирайте на публиката колко добре сте съхранили опорно-двигателната си култура и безоткатното функциониране на вестибуларния си апарат!
(Атанас става от стола. Бавно кляка. Изправя се. После внимателно застава и балансира на един крак. Докосва върха на носа си първо с едната, после с другата ръка.)

Екзаминатор:
Благодаря, Атанас! Виждаме, че тялото ви е юначно, в изключително добра форма. Не бих се учудил, ако скоро чуя, че сте се станали републикански шампион я по овчарски скок, я по художествена гимнастика! Все пак ви препоръчвам леката атлетика, която поради изключителната си безполезност е царицата на спорта. А сега, Атанас, моля ви кажете нещо на публиката!

Атанас (лекичко прочиства гласа):
Луната висне като плод,
забравен в есенни градини,
и буди сънния живот
на туй, което в сън ще мине.

Евдокия:
Атанас винаги е бил романтична натура. Помня как на младини правеше серенади под прозореца ми. По цяла нощ в ръцете му искряха запалени свещици бенгалски огън, а очите му светеха като борсук пил от любовния елексир на Тристан.

Екзаминатор:
Атанас, тигре бенгалски, нека проверим и менталните ви способности. Моля, отговорете гласно на въпроса кога е валял първият сняг на Земята.

Атанас (замисля се, отпива от чая):
На 17 октомври в 16.03 ч., ден петък, преди около четири милярда години или quattro miliardi di anni, както казват в Неапол.

Екзаминатор:
Отлично, Атанас! Нека останем в сферата на онтологията, каквото и да означава това. В своя трактат Sein und Zeit, Хайдегер твърди, че най-важният въпрос е въпросът за смисъла на битието. Вие, Атанас, в състояние ли сте, кратко и със свои думи да решите тази шарада?

Атанас (решително, без никакво колебание):
За което не може да се говори, за него трябва да се мълчи! Истинската реч, тази, която означава, която представя и освобождава смисъла, затворен в нещото, е само мълчанието.

Екзаминатор:
Удивително кратък, стегнат и точен отговор! Атанас, сега ви моля да покажете на публиката способността си да мълчите!
(Атанас става от стола. Обръща се към публиката. Мълчи.)
А сега, уважаеми, помълчете на един крак!
(Атанас застава на един крак и мълчи.)
Великолепно! Моля да помълчите седнал!
(Атанас сяда на стола си и мълчи.)
Сега, Атанас ако искате да бъдете щастлив, бъдете!
(Атанас поглежда към Евдокия, колебае се. Тя му прави някакви неразбираеми знаци.)
Евдокия, моля да не подсказвате! Следващият въпрос е от твърде интимно естество. Ваше право е да не отговаряте. И така, Атанас, по време на пълнолуние обхваща ли ви непреодолимо желание да се покачите на гол хълм и да повиете слещу Луната?

Атанас:
На голия хълм -
див портокал.
Ревът му пропъжда Луната.

Екзаминатор:
Приемам отговора ви. Преминаваме към проверка на Атанасовата музикална култура. Знаете ли, уважаеми, какво е свирил оркестърът на Титаник, в нощта на 14 срещу 15 април 1912 г., когато корабът е гълтал ледена океанска вода?

Атанас:
Според сведения на спасили се пътници от лодка 12, към 1.30 ч. оркестърът на Титаник, дирижиран от Хартли, приключва изпълнението на Димитър Тъпковите "Шест игралки-залагалки". След тях е финалният религиозен химн "Nearer, My God, To Thee", чийто звуци се смесват пращенето от разцепващия се кораб. Т.е. нито диригентът Хартли, нито пианистът Брекли носят вина за катастрофата, тъй като те са се придържали стриктно към предварително отпечатаната програма.

Екзаминатор:
O my God! Отлично, Атанас! Още един въпрос. Навярно сте чували за златния диск в космическата сонда Вояджър. Кажете, моля, коя песен е записана върху него между откъса от Петата симфония на Бетовен и "Нощните заклинания" на племето навахо?
(Атанас е леко разколебан.)

Евдокия (поглежда с любов Атанас):
Кажи им, скъпи! Разкрий тайната, която малцина знаят!

Атанас:
Популярната версия е, че там е песента "Излел е Делю хайдутин". Истина, обаче е съвсем друга. На това място на плочата е полегнала Тодора, добре обработена от Филип Кутев. Има сведения, че тя вече е чута и харесана от когото трябва. Повече не бива да ви казвам.

Екзаминатор:
Атанас, вие сте напълно съхранен. Физически, ментално и морално. На всички стана ясно, че номерът "инкарниране в пернсионер" имаше за цел на прикрие малодушието ви пред лицето на врага. Зле прикрит опит да не изпълните върховния си дълг към Родината - финалните шест месеца редовна наборна служба. Позор! Избягахте от задълженията си като кукувица от часовник!
(Екзаминаторът поглежда и задържа погледа си върху стенния часовник.)
Апропо, стенният ви часовник е прекрасен. Навярно е скъп семеен спомен?

Евдокия:
Да, това е един от любимите ни сватбени подаръци. Служи ни безотказно. В него живееше кукувичка, но от години не се е показвала. Само в съня си чуваме свирепия й среднощен кукук. Сигурни сме, че продължава да обитава часовника.

Екзаминатор:
И племето нгони от Замбия не е виждало чудовището Мокеле-Мбембе, но това ни на йота не разколебава вярата му в неговото съществуване. Тя се подхранва от звуците, които понякога раздират тъмната африканска нощ. Нгоните твърдят, че плашещата тишина се разцепва от още по-плашещите писъци на жертвите на Мокеле-Мбембе. В тях те разпознават агонизиращите стенания на слонове и носорози, последвани от зловещите звуци на нетърпеливо трошене на костите им. Среднощеният пир на Моколе-Мбембе!

Евдокия:
Сънят на разума ражда чудовища, Гоя, Капричио 59. Кошмарите на нгоните са ежедневието на българите!

Екзаминатор:
Правилно, Евдокия!
(Гласът му става строг.)
А вие, Атанас, какво знаете за кукувиците?

Атанас:
Кукувиците Cuculus canorus са близки до семейство врабчови. Кукувиците имат различна големина. Те са с тънки тела, дълга опашка и здрави крака. Много от тях снасят яйцата си в гнездата на други птици. Повечето кукувици обитават горите, но някои предпочитат часовниците. Хранят се съответно с космати гъсеници и минути. Най-известният пример е европейската обикновена кукувица. Малкото й, което се излюпва в гнездото на другата птица, изхвърля навън всички останали.

Екзаминатор:
Това деяние, според изискванията на ЕС, скоро ще бъде криминализирано.
(Рязко се оживява, променя интонацията си, сякъш е на семинар на Института по филисофски изследвани към БАН.)
Уважаеми колеги и съратници, историческите и етнографските трудове, показват засилващо се и безконтролно навлизане на кукувицата в бита и фолклора на българина. Има сведения, че в двора на цар Калоян са живели 17 придворни кукувици, а цар Борис III се е грижел за 37 часовникови кукувици. Нека отгърнем впечатляващата книга на проф. Васил Стоин -"Народни песни от Западните покрайнини", издателство на БАН, София, 1959 г. В над 92 от общо 656 записани и нотирани песни, ловко се е промъкнала кукувицата. Ето един характерен пример:

Оздол иду витла кола
Лампери, лампемпери,
Казлари, казлатари,
Казла ти я,
Та кой, че рабаджия?
- Крума, че е рабаджия,
На волове потсвиркуе
Кукувицу нажмикуе.

През януари 1933 г. Цено Спаиски, 26 годишен трезвеник от Трън изпява тази песен пред проф. Стоин. Кукувицата е спомената еднократно в текста и то в самия му финал. Но това, по някакъв полувълшебен начин, се оказва достатъчно, тъй щото всеки ред от тази речева патология да еманира красива обърканост, противоречивост и нихилизъм, така характерни за кукувичата натура. В българската фолклорна традиция кукувицата е дуалистичен символ. От едната страна тя има соларна същност и олицетворява идването на пролетта. Другата й половина е хтоническа - символ на коварство, безсърдечност и алиенация на разума. Кукувицата гнезди в чужди гнезда, с повод и без повод изпива ума на човеците, плаши ги с предричането си за остатъка от живот им и т.н.

Кукувицата започва агресивно да навлиза в бита на българина, паразитирайки в различни вещи. Първом в популярните стенни часовници, после - в годините на социализма - се заселва и другаде. Известна е продукцията на фабрика "Респром" - телевизори и радиоприемници с кукувички. Произведени са и акордеони с кукувица, като най-прочут е акордеона на Ибро Лолов.

Скъпи братя и сестри, кукувицата се отличава и с магическите способности. Ще ви разкажа една малко известна историята, случила се през 1938 г. в село Доситеево, Харманлийско. В егрека на кмета Тенчо Каратянков от години живеело кукувиче семейство. Кметът, като добър стопанин, често се отбивал да нагледа стоката си, яхнал своето магаре. Така сторил и в петъка, преди Тодоровден. Точно тогава една от кукувиците ловко омагьосала магарето му, което по време на този трансцедентален акт кротко пощипвало едва наболи тревици. Успяла да му внуши, че е превъзходен арабски жребец. Магарето не само повярвало, но на следващия ден самоволно участвало в кушията като с лекота надбягало всички селски коне. Това се повторило и на Тодоровденските кушии през 1939 и 1940 години. После магарето изчезнало, дирите му се загубили и до ден днешен не е открито.

Евдокия:
Рано или късно, магарето ще бъде открито. Нашите археолози намират какавото си поискат.

Атананс:
Навярно този артефакт и в момента пасе някоя стара тракийска могила. Щом го издирят, Доситеевското магаре ще стане по-прочуто от Буридановото. Сигурен съм в това! Ще го намерят, няма начин да не го намерят. Въпрос на време е и часовникът ще го отмери.

Евдокия:
Часовникът може да отмерва секудни, минути, дни и години.

Атананс:
Всяка година съдържа в себе си седем месеца. Първият се нарича понеделник, а последният неделя. Всеки месец се състои от 12 равни помежду си дни. Първият е назован януари, а последният - декември. Всичко това е априорно известно на часовниците, което обуславя тяхното уверено апостериорно поведение.

Евдокия:
Часовниците могат да отмерват не само минути, но и кашкавал.

Атананс:
Могат да отмерват хляб и салам!
(Репликите между двамата се забързват, заприличват на игра на тенис.)

Евдокия:
Компот от афъски, попска яхния!

Атананс:
Нивото на река Дунав в сантиметри!

Евдокия:
Риба!

Атананс:
Овце!

Екзаминатор: (Започва нервно да тропа с показлката по масата, гласът му е сърдит.)
Тишина! Колеги, недопустимо е на симпозиум като нашия да се смесват истини, полуистини и откровени неистини! Това е шарлатанство, а не наука! Не всички часовници могат да отмерват риби! Това качество притежават само херметичните такива, а тяхното свойство херметичност ги превръща в среда необитаема за вида Cuculus canorus. Отдавна е доказано, че няма часовник, който да отмерва овце. С тази дейност се занимават овчарите - специално подготвени индивиди с музикална щудировка. Всеки овчар носи със себе си кавал. Музицирайки с кавала, той води след овцете към тучни ливади. Около овцете се въртят сиви вълци, които обикновено пригласят на кавала, пеейки "Happy birthday to you". Това го знаят дори и малките деца! Неслучайно в нашата колегия е популярна поговорката "И овцете цели, и вълкът сит, а овчарят - Бог да го прости!".
(Около минута мълчи. После започва да мърмори.)
Това са научни факти, имащи съответна проекция в менталното пространство. Боравенето с тях таи семантични нееднозначности и опасност от циклично разрушаване на формите. Това е било известно още на древните гърци. Като започнем от Платон, Аристотел и стигнем до Сократ, Евклид и Неевклид.
(Обхваща го възбуда. Гласът му заприличва на четец на тържествена заря-проверка. Евдокия и Атанас стават прави.)
Зенон с костенурката, Архимед с неговото "Дайте ми опорна точка, кило ракия и аз ще напия". Ами Хегел и Кант? Ами Амудсен и Нобиле? Първичният бульон на Опарин и майстор-готвача Попински. Уравнението на Шрьодингер, Лобачевски, вторият закон на Бернули, принципът на Хайзенберт за неопределеност, теоремата на Болцано-Вайерщрас, Коперник и Перник, Поасоновото разпределение, Вернер фон Браун, Юджин О Нил, Менделеев, Ломоносов, Мусоргски, академик Неделчев и още хиляди знайни и незнайни, дали живота си за разкриване шибаните тайни на мирозданието, мамицата му мръсна!
(Дълга пауза. Замислено се разхожда.)
Науката е наука, защото борави с доказани и проверени факти!
(Спира. Прокашля се. После вдига показалката към стенния часовник. С твърд, категоричен изказ.)
Научен факт е, че това там на стената е стенен часовник с кукувичка!
(Сега пък насочва показалката към тавана над авансцената.)
А пък това горе е завеса!
(Чуват се няколко кукания, завесата бавно започва да се спуска Край.)