Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Ставаше все по-трудно да се върви - тук горе, в Балкана, снегът беше застъпил здраво и не даваше на човек възможност да се отпусне. Но имаше и нещо друго - нещо, което си беше в нея, извън снега и стръмната пътека. И когато спря за кратка почивка свали раницата, за да провери какво всъщност бе сложила вътре. Порови с ръка, а после я обърна и изсипа съдържанието на снега. От уж празната раница се заизсипваха какви ли не неща. И ставаха все повече - купчина, която растеше и растеше - до там, че се принуди да стане на крака, все още стискаща раницата, в желанието си да изсипе всичко. Когато раницата се изпразни тя седна до купчината и я загледа с учудване - кога и как бе успяла да натъпче всичко това, че и да го метне на гърба си? Огледа се - наблизо, затрупан от снега, се подаваше изсъхнал клон. Взе го и внимателно започна да ръчка купчината.
Ха! Какви са тези....о боже, та това са рипсени чорапогащи! Не беше обувала такива от както беше в трети клас. А това? Кукла с една ръка и странно изрисувани очи...ами да! Онази кукла, от татко - за десетия рожден ден...
Купчината се разпадаше на различни, познати и не толкова предмети - дрехи, писма, моливи, гребен, пръчка...Пръчка?! Пръчката, с която дядо я напердаши, когато почти удуши онова малко агне от прегръдки...Прегръдки...ама какво става? Наведе глава и се замисли. Защо, защо бе стискала така вратлето на агнето? Дали... Да, това е. Страхът, онзи разяждащ страх, че и то, както всичко друго, ще си иде... А сега? Сега не е ли същото? Не продължаваше ли да се вкопчва в животни, хора или дори намерено на пътя красиво есенно листо?
Продължи да рови - сега вече с ясната мисъл, че разравя това, което е останало от досегашния ѝ живот. Не беше много и това я ядоса. Защо? Я хората колко неща имат! Къщи, пълни със спомени, албуми със застинали усмивки, тефтерчета с телефонни номера – някои задраскани, но неизчегъртани от паметта... И винаги, по всяко време, където и да са, могат да се пресегнат и да извадят патерица, с която да докуцукат до края на деня. А после, изтегнали се на дивана, да я захвърлят в ъгъла – тъмния ъгъл, където изчезват ненужните вече неща.
Подритна ядно раницата. От единия джоб се търкули малко синьо стъклено топче и почти потъна в снега. Погледна го с безразличие и затършува в джобовете си за цигари. Запали една и вдъхна бавно и дълбоко. Чист въздух – глупости! И цигарите са патерици, не е ли така. Като чашата вино вечер пред телевизора. Както и следващите чаши. Патерици за стоножка, помисли си и се усмихна тъжно. Колко крака трябва да имаш, за да е гладък пътят ти – десет, сто? Голяма кутия сладолед, случаен и незадоволителен секс по време на служебно парти, клюки при фризьорката, модни парцали...и работа, много работа. Работа до посиняване. Защото след нея, вечер, те чака телевизорът. И виното. И пак, и пак...Въртиш се в кръг и на всяка обиколка мяташ нещо на гърба си. Или спираш, закотвена от нещо, в което си се вкопчила – нещо, без което не можеш да дишаш. Нещо, което те натиска надолу. Потъваш, но не пускаш.
Хвърли недопушената цигара, наведе се и взе синьото топче. Огледа се – наблизо стърчеше грозно изкривен полуизсъхнал бор. Отиде до него, утъпка снега наоколо и седна. Облегна глава назад и затвори очи. Човек се уморява да мъкне навсякъде този ненужен багаж. Като...Като това топче, например. Отвори ръка и се загледа в лъскавото стъкълце. Малки синкави искрици блеснаха за миг а после слънцето се скри зад един облак и искриците изчезнаха. Това топче...Не може да бъде – след толкова години! Запазила го е, без да знае защо. Без да знае ли? Ха! А онова лято, онова странно, потънало в тишина лято, когато...да, когато стана жена – там, на топлите плоски камъни край реката...Топчето...Топчето беше в дланта му, преди да...а после ѝ го даде. А тя, тя протегна ръце да се вкопчи. И...това беше, май. Няма друго. Винаги едно и също – първо се опитваш да задушиш някого в прегръдката си, а после...после ръцете ти са празни, очите ти са празни, светът е празен. Винаги така става. Винаги. Винаги.
Главата ѝ е клюмнала върху гърдите, очите ѝ са затворени. Не усеща, че пак вали. Тихо, на едри парцали, които бързо покриват раницата, купчината ненужни боклуци и нея самата. Бялото се вкопчва в ръцете ѝ, в дъха, в сърцето. Обвива я и с непоколебима нежност я притиска. Този сняг... Няма как да избягаш от него.
Публикувано от aurora на 23.01.2012 @ 09:47:20
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 14
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1308 четения | оценка 5 | показвания 48391 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Вкопчване" | Вход | 17 коментара (35 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Вкопчване от vladun (valdividenov@abv.bg) на 29.01.2012 @ 23:55:35 (Профил | Изпрати бележка) | Дойде ми на ум един стих на Добромир Тонев, ще цитирам по памет:
Превърнал хора и дървета в странни знаци,
подсилил до болезненост контрастите,
снегът пристига на последната си визитация
като при болни, за които всеки миг е щастие.
Много ми хареса разказът! |
Re: Вкопчване от verysmallanimal на 30.01.2012 @ 00:05:51 (Профил | Изпрати бележка) | Eeeee!Страхотно!
Благодаря ти, Влади! |
]
Re: Вкопчване от Vesan (proarh92@abv.bg) на 23.01.2012 @ 10:59:27 (Профил | Изпрати бележка) | Надълбоко бъркаш приятелю... до дъното на душите и отвъд... !
Поздрави! |
Re: Вкопчване от verysmallanimal на 23.01.2012 @ 21:18:11 (Профил | Изпрати бележка) | :) Само до дъното на раницата, а от там нататък всеки сам си бърка :):) |
]
Re: Вкопчване от mariniki на 23.01.2012 @ 11:03:04 (Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | денят е слънчев...
а сякаш аз потънах в този сняг...
и не мога сякаш да избягам от него...няма как..
Иван...дълбоко докосна душата ми...
|
Re: Вкопчване от verysmallanimal на 23.01.2012 @ 21:19:41 (Профил | Изпрати бележка) | Накрая снегът се вкопчва в теб... |
]
Re: Вкопчване от anonimapokrifoff на 23.01.2012 @ 11:13:16 (Профил | Изпрати бележка) | Самотата има много лица - за разлика от любовта, която убива. |
Re: Вкопчване от verysmallanimal на 23.01.2012 @ 21:21:41 (Профил | Изпрати бележка) | Да...Убива не само другия... |
]
Re: Вкопчване от secret_rose на 23.01.2012 @ 11:42:17 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Едва го дочаках. С тези хапчици, дето разпалваше глада ни... :))
Не е ли странно, катерим се по стръмните чукури на живота, понесли на гръб любовта си, омразата, страха, страданието, миналото че и неслученото бъдеще, облечено в мечти. И как да стигнем тогава...
! |
Re: Вкопчване от verysmallanimal на 23.01.2012 @ 21:24:11 (Профил | Изпрати бележка) | Трудно е, вярно. Но без тях какво сме? Всяко тежащо нещо, което мъкнем е било някога крило.... |
]
Re: Вкопчване от stefka_galeva на 23.01.2012 @ 11:58:50 (Профил | Изпрати бележка) | Поздравления!!! ... Поздрави!:):) |
]
Re: Вкопчване от galiakara на 23.01.2012 @ 12:23:14 (Профил | Изпрати бележка) | Да, прекалената любов задушава... Много силен разказ, предизвикващ размисъл! Поздравления! |
Re: Вкопчване от verysmallanimal на 23.01.2012 @ 21:26:04 (Профил | Изпрати бележка) | Когато е прекалена...и непоискана...
Благодаря ти! |
]
Re: Вкопчване от pastirka (prestizh@abv.bg) на 23.01.2012 @ 14:06:50 (Профил | Изпрати бележка) | Ние ли сме се вкопчали в живота или смъртта се е вкопчала в нас?
Изумителна алегория за житейската ни пътека и за толкова ненужни неща, които носим в дните си, осъзнавайки че без тях няма да сме ние...
Размисляш, приятелю. И е така хубаво с твоите ненадминати психологически разкази! |
Re: Вкопчване от verysmallanimal на 23.01.2012 @ 21:28:05 (Профил | Изпрати бележка) | Потъваме, но не пускаме...
Радвам се, че ти хареса! |
]
Re: Вкопчване от zebaitel на 23.01.2012 @ 20:38:26 (Профил | Изпрати бележка) | Мога ли да те поздравя с едно старо стихче, VSA! И да ти кажа, че разказът ти е много размислящ!
Върви планината пред нас,
изправила гръб,
а ние пълзим
по гърба й.
От тежките раници
постепенно изхвърляме
шепа блестящи илюзии-
чисто нови,
две-три ябълки
на раздора,
една излиняла
любов.
Защо си застанал
тъй нависоко, Господи,
и толкова надълбоко-
как да достигнем
до теб?! |
Re: Вкопчване от verysmallanimal на 23.01.2012 @ 21:29:26 (Профил | Изпрати бележка) | Хей! Чудесно е, zabaitel! Чувствам се като компилатор...
:) |
]
Re: Вкопчване от verysmallanimal на 23.01.2012 @ 21:30:12 (Профил | Изпрати бележка) | Лесно ме затрупва снегът...:):) |
]
Re: Вкопчване от verysmallanimal на 24.01.2012 @ 15:08:14 (Профил | Изпрати бележка) | Щастие е, ама го има само в приказките :) |
]
Re: Вкопчване от petia_bozhilova на 24.01.2012 @ 22:44:24 (Профил | Изпрати бележка) | Няма ли GSM в тази раница, да ѝ звънна, да я събудя, докато не е станало късно:)
Поздрави, Маестро! |
Re: Вкопчване от verysmallanimal на 25.01.2012 @ 19:48:16 (Профил | Изпрати бележка) | :) Може би тя не иска да бъде събудена. Може би се е вкопчила в оня, последния сън.
Поздрав, Петя! |
]
Re: Вкопчване от lubara на 04.02.2012 @ 11:04:52 (Профил | Изпрати бележка) http://lubopnikolov.blogspot.com | Този разказ ми припомни как преди шест години се изкачвах през едни снежни борове над Люляците, Габровско. И като излязох на едно слънчево открито място, красота! Видях дори връх Ботев в далечината. А каква тишина и величие... Колко малко такива мигове притежаваме...
Пък ти, недей оставя лирическата в прегръдката на бялата смърт, не е честно! Поздрави! |
Re: Вкопчване от verysmallanimal на 04.02.2012 @ 12:57:04 (Профил | Изпрати бележка) | Не я оставям аз - тя е загубила пътя.....
Благодаря! |
]
Re: Вкопчване от Hulia на 13.02.2012 @ 11:32:36 (Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html | Ами...ненужното, което носим със себе си в животите си; вкопчването в любими хора (или в нещо друго) - макар и много трудно, все пак е възможно да се освободим от тези вериги, (и то доста преди смъртта) - ех, как ми се искаше да беше оставил някаква надеждица тук за героинята си, Иване...Но ти решаваш:)))
* * *
Straight To The Heart:
* * *
http://www.youtube.com/watch?v=7myWOleG3gs&feature=related |
Re: Вкопчване от verysmallanimal на 14.02.2012 @ 00:10:43 (Профил | Изпрати бележка) | Е, не съм толкова жесток :) Това е просто вариант. Възможно е, разбира се, да се освободим - възможно е за някои от нас. Повярвай, има много хора които умират вкопчени в нещо. Най често в непознатото си Аз. :)
Радвам се, че се отби! |
]
Re: Вкопчване от Hulia на 14.02.2012 @ 18:10:21 (Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html | Наминавам отново, защото имам усещането, че не съм се изразила разбираемо - под освобождаване от "вериги" имам предвид освобождаване от вкопчването, а не от отношенията (!), (както и от цялата благодат, която съществува в тях:)))
* * *
И да са ти честити и двата празника!:))) |
]
Re: Вкопчване от sani-ti на 26.02.2012 @ 17:55:32 (Профил | Изпрати бележка) | Много хубав разказ, предизвикващ размисли .
Харесах! |
Re: Вкопчване от verysmallanimal на 27.02.2012 @ 20:58:39 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, че ти хареса, sani-ti ! :) |
]
Re: Вкопчване от mamontovo_dyrvo на 14.07.2012 @ 13:02:46 (Профил | Изпрати бележка) | То ъслъ, за кво ли сме се вкопили толкова! Инстинктивно може би...
А Тя, Тя си прибира наред...А Ти, Ти си Писател! |
| |