Едва докоснах те,
а ти нетърпеливо
поиска в мен звезди да подредиш!
Не съм небе,
дори не се опитвай.
Магията не пазиш,
за това болиш...
Аз просто съм пресякла пътя ти.
Не знам защо
и кой го е решил,
но погледът ми даже не е стъпил
в следата,
по която ти вървиш.
След мене...
Тръпка ще остане само.
Не я обличай в глупава мечта!
Усещането за докосване е слабост,
която ни превръща...
във тела.
Едва докоснах те,...
...и знам, че е приятно
след полъха ми нервното потръпване...
Но знай, -
Магията е за това омайна,
защото не докосваш нищо
с пръсти !