автор: Shrike

Глухарчетата не погалих от забрава,
от виното им даже не отпих
опиянена още от зори.
Към тебе тичах боса,
стъпвах сякаш по жарава,
но кой ти гледа, че гори.
Намерих после белезите –
живата трева бе пила сока жадно,
със наслада, дорде последна
капка сила изцеди.
Нозете ми отказаха насред
тази невъзможна надпревара.
Нозете бяха слаби, ала сърцето не.
Събудиx Слънцето от пагубна омара
и вятърът косите ми поде,
заплете ги нанейде сред мъглите,
в очите ми наля зелена светлина
и блясъкът зелен, магически така остана -
намирам те и сред непрогледната тъма.

А казваш, приказката от лъжи била…