автор: Zvon

Резюме

Шарена гайда изписана
със мъниста изнизана.
Свирят пеят, хоро играт.
Тумба-думба, тум-баба
Тумба-думба, Син-хау
В сантиметри

Всеки трети четвъртък, с постоянството на часовникова кукувичка, сънувам, че съм на брега на Швабелвайс и тромпетирам "Мъртви листа", композирани от Жозеф Козма. Дунав е потънал в мъглица, звукът от корабните сирени се омесва с кашлицата тромпета ми. Така и не отделих време за тромпетното си обучение, но затова пък почти не изпускам радиоемисиите "Сведенията за нивото на река Дунав в сантиметри". Предпочитам излъчването им на средни вълни с характерните припукнания, причинени от какви ли не смущения. Други такива поклоници на сведенията бяха журналистите радио-икономисти Недков и Шами - Барух Шамлиев. Стаята им бе на четвъртия етаж в старата сграда на радиото. Често се отбивах при тях - я да чуем заедно нивото на река Дунав, я да побъбрим, я да обърнем по бира или каквото там дал Господ. Бе някъде в средата на 70-те години. Когато отворих вратата на стаята им говорителят известяваше:
- Вилдунгсмауер, 147 см., понижение 7, очаквано ниво ... - бях закъснял, но малко.
И Шами, и Недков, слушаха трепетно. Не бях им гостувал скоро и ме озадачи, че са започнали старателно да записваха данните. Направиха ми знак да сядам и мълча. Щом емисията завърши, Барух дяволито ме запита:
- Джимо, ти нали бе изучил икономическия институт?
Потвърдих, а Шами продължи:
- Най-добре е, по възможно най-бързия начин, да забравиш всичко, което са успели да натъпкат в главата ти: суап сделки, тел-кел, хеджиране и разни други щуротии. Навярно си мислиш, че Барух и Недялков са мръднали щом скрибуцат по хартията цифрите за нивото на Дунав. А истината е, че вече може да прогнозираме индексите на световните борси, цената на златото и петрола - изключително точно и то само от току-що чутата информация.
Барух отпи от следобедната си бира и продължи разказа си:
- Навярно помниш, че през 1975 г. ме изпратиха в Букурещ на срещата на информационните агенции от социалистическите страни. Румънците не бяха пропуснали отново да подразнят руснаците - поканена бе и делегация от Китай. Там се запознах с Лю Шаоци - завеждащ отдел "Икономически" на агенция "Синхуа". Оказа се еврейн - като мен. Сближихме се и на раздяла ми остави на отговорно пазане една наглед абсурдна идея. Китайски икономисти от институт 604, са успели да намерят силна корелация между нивото на река Яндзъ в няколко опорни точки и стойностите на индексите на Токийската борса. Техните проучвания не изключваха възможността да съществуват и други издайнически за развитието на световния капитализъм реки. Щом се прибрах от Букурещ, споделих чутото с Недков. Двамата се захванахме се търсим аналога на Яндзъ. Потрудихме се здравата, но успяхме. Няма да навлизам в подробности, а те са и наша тайна. Ще ти кажа само, че данните за нивото в горното течение на Дунав са достатъчни за да узнаем индексите на световните борси. Средното течение издава цените на горивата. А долното течение - от Видин до Силистра, където според Бисмарк живеят пръдливите конекрадци - показва като на длан очакваните цени на златото, кафето, ваниловия сладолед.
Докато Барух разказваше, Недков не преставаше да обработва сведенията за нивото, смятайки с джобния си калкулатор.
- Виждам, че се чудиш и маеш - продължи Шами. И аз не мога за проумея тази корелация, но тя е факт, както е факт и странният закон на Бенфорд. Вече втори месец ежедневно сверяваме нашите прогнози с данните на Ройтерс. Удивително съвпадението - над 98.7 %! Ще се убедиш сам, щом Недков приключи с изчисленията. А сега Джимо, ще ти покажа и другия подарък от Лю Шаоци. Преди това ще те помоля за заключиш вратата.
Заключих я, а Барух отключи вратичката на бюрото си. Извади от там 30-40 см. кукла - плашещо с подробностите си ювелирно копие на генералния секретар на КПСС Леонид Брежнев. Старателно заресана коса, познатите огромни вежди, добре скроен костюм, на реверите - две звезди: герой на Съветския съюз и герой на Социалистическия труд. Барух повдигна пеша на сакото му и завъртя ключето за навиване на Брежнев. В стаята се разнесе познатата мелодия "Подмосковние вечера". Брежнев се раздвижи и запя - прочуствено, с жестове като на своята любимка Людмила Зикина. Когато песента стигна до "А рассвет уже все заметнее... Так, пожалуйста, будь добра", панталоните на Брежнев внезапно се свлякоха и откриха мъжкото му естество. То революционно започна да се надига, така че стана виден курсивният надпис върху него "Хочу в Космос!"
Бях почти замрял. Барух вдигна панталоните на Брежнев и внимателно го прибра.
- Виждаш ли Джимо, до какво води смесването по Съчуанска рецепта на източен мистицизъм, ревизионизъм на марксизма, културна революция на Мао и китайска почит към хвърчилата?

Синхуа

На другия ден в БТА дешифрирах Comtel - бюлетина на Ройтерс за цените на лондонската борса. Така, макар и неправомерно (не плащахме скъпия абонамент), четяхме борсовите цени дни преди Financial Times да дойде по пощата. Веднага след това погледнах листчето, което получих от Недков. Не бе за вярване - съвпадение до четвъртия десетичен знак! Многократно съм сравнявал дешифрираните данни с дадените ми от Барух и Недков. Резултатът е бил винаги един и същ - пълно съответствие! В един момент дори престанах да дешифрирам Comtel, доверявайки се на техните резултати.
По това в България пристигна Джералд Лонг. Тогава той бе General Manager на Ройтерс и трябваше да сложи край на ефирното пиратство с Comtel.
- Ще се абонирате за Comtel. Разбирам, скъпо е за вас. Ще плащате само едно "Token Payment". Само едно символично заплащане. Но ще станете абонати на Comtel. Никакво пиратство повече.
Така и стана.
Сега ще разкажа за Джералд Лонг. Той беше минал през Кеймбридж, войната и военното разузнаване. Последните две го бяха направили ненадминат майстор в мятането на ножове. По време на следвоенния си престой в Германия, Лонг поддържал формата си като хвърлял ножове по тъща си. Тя кротко заставала на кухненската врата, а той ловко и точно запращал към нея свисящите остриета, които с трясък се забивали в стария померански дъб. При едно от тези занимания, ръката на Джералд леко трепнала и поредният нож пронизал тъщата, приковавайки я към вратата. Джералд Лонг беше мъж като скала. Откачил вратата от пантите, нарамил я и така доставил тъща си в близката американска военна болница. Върху вратата я оперирал и дежурният хирург, а седмица по-късно Лонг прибрал почти оздравялата си тъща си - отново върху вратата. Знаете ли кой е оперирал тъщата на Лонг? Ще ви кажа - д-р Кристиан Барнард, който през 1967 г. ще се прочуе с първата успушна трансплантация на сърце.
През 1977 г., по покана на Джери Лонг, гостувах на Ройтерс. Тогава те бяха на лондонската Флийт стрийт.
- Джимо, ела да ти покажа светая светих на Ройтерс - покани ми Джери.
Стаята, в която влязохме бе повече от просторна - почти като като камерна зала "България". Пестеливо, дори аскетично декорирана. В центъра бе разположена много дълга маса с формата на конска подкова. В "подковата" с чайник в ръка стоеше впечатляващо дългокрака дама. Имаше поне 12 стола, но заети бяха само два. В единия й край, много близо един до друг, седяха двама ройтеровци.
- Няма място! Няма място! - извикаха те, като ме видяха, че доближавам до масата.
- Има много място! - отговорих леко възмутен и заех едно голямо кресло на другия край на масата.
- Ще пиете ли малко вино? — покани ме първият ройтеровец.
Огледах масата, ала на нея имаше само чай.
- Не виждам никакво вино!
- Няма вино - рече вторият ройтеровец.
- Тогаз не беше толкова учтиво от ваша страна да ми предложите да пия - рекох аз.
- Не беше толкоз учтиво от ваша страна да седнете, без да сте поканен - отговори ми първият ройтеровец.
- А кой от вас е Мартенсия заек? - запитах и видях, че Джери ми дава знак да го последвам.
Отидохме в кабинета му.
- Джимо, това беше дежурният екип на Comtel. Изключително ценни кадри!Стаята е замряла като в чаепитието при Мартенския заек от Алиса в страната на чудесата. Това ги възбужда и отваря сетивата им. Надушват цените на Лондонската борса по разни почти неуловими белези: начинът по който се разпиляват кичурите на дежурната, когато се надвесва за да им сервира чая, по аромата на парфюма й, цветът на блузата, червилото и лака й за нокти. Познават кучите му синове!
- Забелязах, че дежурната по чай имаше дълги като пешечен ендшпил бедра!
- Всичките са такива. Ройтерс държи на истината, а тя според логиката на поговорката би трябвало да притежава дълги, изкусителни бедра.
- А защо на масата отсъстваше Катерицата?
- Катерицата се възстановява от командировката си в Синхуа. Присъствала е на изстрелването на китайски спътник от космодрума Цзюцюан. Ушите й още пищят от старта на ракетата Дунфен, а главата й се върти от водката "Great wall". Виж какъв подарък ми донесе!
Обземе ме необяснимо предчуствие, че знам какъв е подаръкът. Познах! Джери извади от бюрото си кукла Брежнев. За разлика от Баруховата, тази бе в светъл костюм, а на реверите вече имаше три зведи - през 1976 г. Брежнев получи второта си звезда на "Герой на СССР". Разнесе се познатата мелодия на Соловьов-Седой. Вече знаете какво се случва, ако в първо действие зазвучава "Подмосковние вечера".

Тибетска шапка в срядя

Телефонът ми извъня. Бе Томски
- Какво правиш? - както не веднъж съм ви казвал, Томски винаги предпочиташе този начин на започване на разговора, пред протоклното английското "Как си?".
- Слушам сведенията - отговорих.
- По-добре отвори вратата!
Бях забравил, че е втората сряда от месеца, отредена за среща между двама ни. Бях забравил също, че заедно с телевизора си изхвърлих и звънеца на апартамента.
На врата стоеше Томски. С традиционнаната торта Сахер и торба, в която по начина по който я държеше, бях сигурен, че има бутилка "Хенеси". Съчетанието между двете услажда душата повече дори от деветата симфония на Малер. На втората чашка Томски заразказва:
- Джимо, преди пет дни се прибрах от Китай. Имах настоятелна покана от агенция Синхуа да им гостувам по повод изстрелването на космическата станция Тянгун и Шенджоу 8. В Китай добре те помнят, а статията "Шесте жени на Хенри VIII и вдовицата на Мао" се изчува във факултетите по журналистика на повечето китайски университети. Пословични са станали думите, които си сложил в устатана Дън Сяо Пин "Много трудно е в тъмна стая на уловиш черна котка, особено ако тя има партиен билет". Синхуа ни дари с общ подарък - тибетска шапка и кукла.
Томски извади даровете на Синхуа. Шапката бе ръчно плетиво от вълна на як. Според обясненията на китайците е изплетена е от тайконавта полковник Лю Бомин по време на орбиталния му полет от 25 до 28 септември 2008 г. Куклата бе затворена в метална цилиндрична кутия със силуета на стартовия тандем: ракетата-носител Чан Чжен и Шенджоу 7. От нея се дочуваше резониращ шум, подобен на щракане на ножица при ленторязане и едва доловима мелодия на популяраната "Батальонът се строява".
- Каво избираш? - запитаТомски.
- Предпочитам плетивото, така както пред тортата Сахер, предпочитам "Хенеси".
- Добре - съгласи се Томски. Но те предупреждавам, че няма да ти кажа нищо за куклата в кутията.
- Така да бъде!
Нахлупих тибетската шапка, с която заприличах на стачкуващ стрелочник. Почти бях сигурен чия е куклата в металната кутия. А вие?