Признавам с малко закъснение.
Прости ми, за неловкото мълчание,
но днес намерих сили чак да споделя.
Макар изпиващо в очите да те гледах,
по тялото ти да рисувах с устни до зори
и без съзнание гласът ми името ти да шептеше,
макар, прости ми, да съзирах в теб онази
дълго чаканата и единствена жена,
потърсих друга, разбери ме! не е честно, мила!
не можех да те чакам в самота.
B отчаяните нощи имах нужда да редя
красиви думи и нечий нежен глас напевно
да приспива умората ми и страха.
Прости, потърсих пристан от ужасяващата празнота.
Любими, днес потънах във морето от смарагди.
Зелена самота, обви сърцето ми със сила
неочаквана, искряща, и като леден нож се вряза във плътта.
И цялата ми същност се огъна, до лудост заболя.
Спирала златна в кристалите изви снага,
намести разкривено тяло и уродливо се изсмя.
Не търся вече, превръщам се във пеперуда.
Зная, лудост е, но искам поне красива да умра.
Разбирам те, любими, любовта ми е отровна лилия
От сока и смразяващ пих без колебание и без сълза.
Ще дойде утре малка фея, на нея златната спирала
ще даря. Ръката и не пускай никога, тя носи светлина.