автор: Zvon

Резюме

Ако прочетете този текст може да решите да си купите карабина "Мазалат" или пък да се запишете на екскурзия до Париж. Ще научите също така защо в град Буенавентура са изчезнали три юлски дни от 1974 г. и защо Алехин е победил Боголюбов на турнира в Хастингс през 1922 г.
Апропо, наскоро си припомних, че "поражмос" означава циганоизтребление и за разлика от холокоста, засегнатите от това мероприятие не могат да изкарат дори и грош от компенсации. И "холокоста", и "поражмос" имат загадъчно звучене, характерно за трънския диалект. Твърде вероятно е в някоя кротка поомъглена ноемврийска утрин, в трънското село Парамун да чуете следния диалог между съседи:
- Холокоста, бай Генадия!
- Поражмос, кумашине Станачко!
- Голем амбар с малечку торбу не се пуни!
- Ка ю нема мачката и поганците оро играю! Айде дудайку!

Мазалат

- Швабелвайс, 284 см., понижание 6, очаквано ниво ... - не успях да го чуя. Телефонният звън, прекъсна любимото ми предаване за нивото на река Дунав в сантиметри - предпочитам излъчването му на средни вълни. Диреше ме Томски.
- Какво правиш? - Томски никога не започваше разговора с "как си".
- Бръсна се - излъгах го.
- Прекрати бръсненето! - изкомандва Томски. Ако имаш две бузи, обръсни само едната! След малко при теб идва Раймонд. Трябва да му помогнеш! А после съм сигурен, че ще черпиш!
Томски затвори телефона, а малко след това аз отворих вратата. Бе Раймонд. Слабо го познавах. В младежките си години не успях да преборя настоятелността на баща му Анжел и се снимах във филм му "Ребро адамово". В каква роля - не помня.
- Слушай, Джимо, само ти можеш да ми помогнеш - Раймонд бе по-делови и от Томски. Ще пласирам в Китай 5000 ловни карабини "Мазалат". Всичко е уредено. Остава само да направим рекламния клип. Ето сценария му.
Раймонд ми подаде един лист. Цитирам съдържанието му.

"Първи кадър:
Пъстра есенна гора. Глас зад кадър напевно разказва - живели в полите на Тибет три прасенца Пиф, Паф и Пуф. Дошла есента и те решили да си направят къщички. Първото прасенце набързо си стъкмило къщичка от слама. Второто си измайсторило дървена къщичка. А третото - упорито се трудило, взело кредит от банка и си построило къщичка от тухли.

Втори кадър:
Зима. Заснежена поляна със сламена къщурка. Към нея забързано приближава свиреп вълк. Гласът продължава разказа: един ден лошият вълк озверял от глад. Приближил къщичката на първото прасенце Пиф и казал:

- Прасенце, отваряй!
- Няма да ти отворя! - отговорило прасенцето.
- Отвори, че като духна на пух и прах ще направя къщичката ти!

Трети кадър:
От прозорчето на къщурка щръква стоманена цев.

Четвърти кадър:
Ракурс от към вътрешността на къщичката. В гръб се вижда прасенцето с пушка в ръце.

Пети кадър:
Вълкът е в центъра на оптическия мерник. Проехтява изстрел и той се търкулва безжизнен до сламената къщичка.

Глас зад кадър: Ловни карабини "Мазалат" - край на приказките!"

Текстът не бе лош.
- Какво очакваш от мен? - погледнах Раймонд въпросително.
- Джимо, само ти може да изиграеш ролята на първото прасенце Пиф. Не познавам излъчване като твоето, което да е толкова близко до представата на средния китаец, а той е най-вероятният купувач на тази стока, за умно, прозорливо, леко мързеливо и находчиво прасенце. Може би ще наложи само да си пуснеш мустаци, временно разбира се. Ако си съгласен още сега получаваш 33 % процента от петцифрения хонорар.
- Благодаря ти, Раймонд, но пред възможността на играя тибетско прасенце, предпочитам да съзерцавам багрите на есенните листа
- Джимо, тук ти съзерцаваш листата, а вън циганите секат дърветата.
- Те ги секат, а евреите ги продават!
- Така е Джимо. Циганите са майстори на краденето, а евреите - на търговията. И двата занаята не са за пренебрегване. Апропо, скоро бях в Париж, където новата ми кулинарна книга бе номинирана за наградата "Гурме". Там най-елитните ресторанти са пощурели - търсят цигани, специалисти по крадене на свиско месо и зеленчуци. Според откритието на корифея на френската кухня маестро Франсоа Вател, ястията сготвени с крадени продукти, придобиват един деликатен, неподражаем, аристократично изтънчен привкус.
Не знам дали Раймонд продаде карабините "Мазалат" в Китай. Не знам и дали взе наградата "Гурме". След тази среща не сме се чували.

Сингера

През 60-те години аз, бай Петко Бочаров и Тошока се снабдявахме с въглища от Сингера. Той бе циганин - каруцар към "Топливо". Караше въглищата с талига. Изтеляше една дъска от дъното й и черните буци пернишки антрацит се посипваха игриво бляскайки с люспиците си. Само Сингера можеше да достави толкова качествена стока. Прякорът му идеше от това, че бе татуирал на гърдите крачна шевна машина "Сингер". Сингера не бе полиглот като Тошока, но умееше да псува коня си на 14 езика, като всеки език използваше според повода за напопържане. При този акт лицето му се променяше, целият се преобразяваше, сякъш бе не в каруцата си, а на сцената на Народния театър. Този каруцар-виртуоз свиреше и на кларинет. Когато Караян чул неговите изпълнения, изпратени му от Томски, казал: "Когато кларинета на Сингера пищи и Боговете си запушват ушите". В онези години Сингера бе посъбрал парици - и от въглищата, и от свиренето из кръчмите. Тогава се записа на курс по конекрадство в Селскостопанската академия, по онава време носеща името на Георги Димитров. Завърши го с отличие, дипломира се и малко след това загази. Бе се опитал да открадне кобилата на генерал Стойчев. Милицията го подгони, Сингера изчезна, а след година получихме писмо от него, пуснато от Доминиканската република. Пишеше, че поменува, работи в цирка на Сан Кристобал и ни молеше да навестим с бай Петко любимия му кон. Петко да го нагости с моркови и захарче, а аз да му прочета подборка от Таймс.

След Теодор Траянов, Никола Инджов наследи титлата "най-добрият поет сред българските шахматисти и най-добрият шахматист сред българските поети". Доста години скита като посланик из Латинска Америка. Той ми разказа, че се е срещал със Сингера и че няма страна в Латинска Америка, на юг от 20-ия паралел, в която да не го знаят. Първом той се прочул с дръзката кражба на три коня от строго охраняваното имение на диктатора Рафаел Трухильо. След това Сингера започнал гастроли и подобно на Хари Худини показвал пред публика своите дръзки и преследвани от закона умения. Очевидци твърдят, че хващайки се на бас, Сингера с голи ръце е откраднал петролна платформа от Мексиканския залив, която и до днес не е намерена. Успявал е чрез концентрация на мисълта, използвайки техники, взаимствани от перуанските шамани, да извършва дистанционни кражби. Документиран, с надлежна нотариална заверка, е случаят, при който по молба на български емигранти от аржентинското пристанище Комодоро Ривадавия, Сингера задига печата на окръжния комитет на БКП в Хасково. Ненадминат обаче си остава номерът изпълнен при гастрола му в колумбийския град Буенавентура. На следобедното представление, по молба на местни жители, Сингера успява да открадне три дни от месец юли на 1974 г. Тези три дни Сингера дарява на местния исторически музей, където се пазят и до днес.

Хастингс

Романтизмът в днешно време гасне. Задушава го плевНелите и суховеят на бюрократизма. Така бремето на многобройните кражби и измами става още по-тягостно. Дори практикуващите такива свободни професии като крадци, финансови съветници по съвместителство и измамници, политически фокусници, партийни шмекери-мастурбатори и т.н. се държат като европейски бюрократи - без капка романтизъм. Никаква находчивост, никави хрумки - сякаш всички са абонати на пропитата от скука поредица " Как да ..., така че ...". Нека накрая се освежим с един романтичен образец. Хастингс, септември 1922 г., десети последен кръг на шахматния турнир. Боголюбов е с белите. Ефим е обичал да казва: "Когато играя с белите, побеждавам защото играя с белите. Когато играя с черните, побеждавам защото съм Боголюбов". В този случай губи. Срещу него е гениалният Алехин, победител в този турнир. Партията между тях е известна в каталозите с названието "The Triple Queen Sacrifice". Прави ги Алехин. Последната е на 50-я ход. Следва печеливш пешечен ендшпил. Малцина знаят обяснението за обзелата маестрото, почти хазартна, склонност към жертвеност на дами - в хотела "Queens Hotel" , в който е отседнал, трепетно го очаква четвъртата за вечерта дама. Не е известно как завършила нощната им партия, но навярно отиграването на еншпила е бил приятен и за двамата.

С Иля Пригожин съм се срещал един единствен път - на борда на Конкорд. Бе един от последните полети на този самолет по линията Лондон - Ню Йорк. Някъде над Гренландия той сподели:
- Дорогой, Митя! Знай, че всеки социум е сложна нелинейна система. Ако промяната в отношението между два етноса в една държава премине от симбиотична връзка към релация от типа "гостоприемник-паразит", то системната реакция е непредвидима и може да има различни имена: холокоста, поражмос, геноцид...
Вместо да гадая как ще се нарича следващия подобен термин, предпочитам да си купя карабина "Мазалат".