автор: hixxtam

Намачках чувствата,
като узряло грозде.
Захвърлих ги
в зимника на душата си.
Ще прекипят,
ще се избистрят,
после,
ще пия спомени
от вчера и от някога.
И във капчуците
на свършващото лято,
безмълвно
и без звук ще изтекат,
две думи,
осем букви,
страстен вятър,
разпалил въглените
в старата ми плът.
А ти ще бъдеш
пак далечно-хубава,
и пак ще бъдеш
шеметно красива.
Ще липсвам
в тази твоя влюбеност...

Погалвам те сега...
...И си отивам.