автор: karambol

Да бъда или да не бъда?!
Безсмислен увисва въпроса-
роден съм със смъртна присъда
и в своите клетки я нося.

Безмилостна, тъпа, жестока,
коварно заложена в тебе.
Тиктака, изтича му срока
дори на невинното бебе.

Защо ли да бързаш?”Оттатък”
не знаеш дали съществува
и вкопчваш се в твоя остатък,
и казваш си дай да пирувам,

или пък започваш диета
с възможно най-точната схема,
измъчваш душата си клета
и уж си решаваш проблема.

Ще пуша! Не няма да пуша!
Ще чукам! Не ставам аскет!
От всичко ти идва до гуша.
Горко ти о смъртнико клет.

Да бъда или да не бъда…
Антракта дори не дочакал
тръгни си, това е присъда.
за твоя единствен спектакъл.