Някакъв си вятър
ме подгони
и за миг запрати
шапката ми хей в онези клони.
Някакъв си облак
се надвеси
и докато мигна
бързо ме покри зелена плесен.
Някакво момиче
се усмихна
и докато чаках
кипналата кръв да поизстине,
някакъв кентавър
го отнесе...
И насред земята
сам посрещам тихата си есен
с някаква си песен