автор: verysmallanimal

Малката масичка на верандата е прекатурена и наоколо се търкалят стъкла от счупени чаши, фасове и смачкано на топка парче хартия.
Край стъклата има малки локвички от това, което е било в чашите. Няколко мухи са накацали около тях и замислено потриват предните си крачка. Мирише на прегрята бризентова тента, водорасли и нещо сладникаво.
Вятърът е утихнал, въздухът е неподвижен и тежък. Морето е гладко и само от време на време сякаш си поема дъх – водата леко се повдига и спада.
Следи от боси крака водят от къщата до водата, която леко се приплъзва по пръстите на бяла, много бяла ръка. Тялото е похлупено с лицето надолу, в сплъстените дълги коси са се заплели водорасли, а бялата рокля е заметната нагоре – чак до кръста и открива изранени от крайбрежните скали бедра.
Наблизо каца чайка, оглежда тялото – ту с едното, ту с другото око, прави няколко крачки към водата и отлита. Лети ниско навътре в морето – там, където съвсем леко се поклаща сламена шапка със синя панделка.
Тихо е.