автор: verysmallanimal

Водата да ти напият. С кадифените бърни на младо жребче.
По вода да ти тръгне. Надолу, по меандри, дето се вият нагоре. Надолу, все надолу – от вир на вир, от камък на камък. Там в ждрело да бучи, тук лениво да пълзи. Под слънцето да блести и в дълбока сянка да мами. И пак надолу, докато ниското стане високо. Нагоре, все нагоре, през пролет и лято, чак до умислена есен. По небето да се разлее, в облак да се потули. Вятър да я подгони, в окото ти капка да капне. Надолу, все надолу – чак до сърцето. На кръв да се обърне, по острие на нож да се плъзне. Надолу, все надолу. Чак до земята спечена. В пъстта да попие, до корен да просъска. Нагоре, все нагоре – до черен грозд, до зърно напукано.
Водата да ти напият. В устата да те целунат. Чаша вино да ти налеят. Само за теб да танцуват.
И светът да е в окото ти.