ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 637
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 637
 |  * * *
Аз не знам дали ми е награда,
или наказание жестоко.
Падам дълго, много дълго падам,
значи падам много отвисоко.
Откъдето светлината иде.
И където чака тъмнината.
Толкова за кратко ще ви видя,
че дано да сваря да помахам.
Зейнал да река: Бъди!
Билó то.
Няма ехото да ме повтори.
Аз изгубих битката с живота.
И – надолу. А очите – горе!
Туй ми е утеха и награда.
Нека, нека, още да погледат!
Тупкай още, сърце слънцеоко!
...
Падам дълго, много дълго падам,
Значи падам много отвисоко.
Публикувано от alfa_c на 26.02.2011 @ 09:59:10
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 10
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Като състояние на полет" | Вход | 18 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Като състояние на полет
от eva55 на 26.02.2011 @ 14:09:07
(Профил | Изпрати бележка) | Много силен стих...ммм...докосва тъжно...някак си успя да ме накара да потръпна...!!!
"Аз не знам дали ми е награда,
или наказание жестоко.
Падам дълго, много дълго падам,
значи падам много отвисоко."
|
Re: Като състояние на полет
от Tomad на 26.02.2011 @ 13:21:23
(Профил | Изпрати бележка) | | Хубав стих!!!! Салют, капитан Райсън! |
Re: Като състояние на полет
от mariniki на 26.02.2011 @ 11:48:20
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | все по-високо летиш, Райсън..
няма да паднеш, крилата е душата ти...
и още един от твоите вълшебни стихове..
сърдечно... |
Re: Като състояние на полет
от roza1 на 26.02.2011 @ 10:20:53
(Профил | Изпрати бележка) | По е трудно да се понадигнеш
в света от горе да надникнеш...
Уж все бързаме, а пътят вика.
Иде ми понякога да литна...
Но си прав за светлината.
Тя е дето вика и ни чака.
|
Re: Като състояние на полет
от margi на 26.02.2011 @ 10:07:42
(Профил | Изпрати бележка) | | Полет е Приятелю, полет е, щом очите са горе!!! |
Re: Като състояние на полет
от ATOM на 26.02.2011 @ 10:04:26
(Профил | Изпрати бележка) | То, хубу.
Ама като няма дъно...
Ще падаш, че и още много пъти.
Той, устремът ти, се оказва кръгъл
и всякак те засилва от върха ти. |
Re: Като състояние на полет
от zebaitel на 26.02.2011 @ 17:41:06
(Профил | Изпрати бележка) | | Не е "като", а "е" състояние на полет, Райсън! Видно е, че имаш още много да летиш! Поздрави! |
Re: Като състояние на полет
от Evil_Yosha на 26.02.2011 @ 17:48:21
(Профил | Изпрати бележка) | Тупкай още, сърце слънцеоко!
И да идват думи отвисоко :) |
Re: Като състояние на полет
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 26.02.2011 @ 18:24:39
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Знаеш ли? На този свят вдигане и падане са условни понятия, защото не е ясно как стоят от гледня точка на Вселената.
Още дълго, дълго да остане сърцето ти слънцеооко!
Поздрав! |
Re: Като състояние на полет
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 26.02.2011 @ 18:56:00
(Профил | Изпрати бележка) | Да - получаваме наказание за награда...
А това сърце слънцеоко е много райсъновско...
И все така - очите горе!!!
Поздрави!
:))) |
Re: Като състояние на полет
от Danielita на 27.02.2011 @ 07:02:17
(Профил | Изпрати бележка) | | Битки се губят, битки се печелят. Следващият полет ще бъде нагоре, вярвай в това. Много ми хареса, Райсън! |
Re: Като състояние на полет
от daro на 01.03.2011 @ 15:15:36
(Профил | Изпрати бележка) | И аз се оставям на свръхгравитационната,
с посочност...ясна!
С утехата - състояние на полет.:))) |
Re: Като състояние на полет
от yd (whereareyouhiding@iaminmyself.org) на 05.03.2011 @ 15:32:57
(Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself | много е хубаво, приятелю.... и много кратко.... може още да се съкрати, например:
Не, не знам дали е туй награда,
или е наказаване жестоко.
Падам дълго, много дълго падам,
значи падам отвисоко.
Там отдето иде светлината
нека там почака тъмнината,
аз за кратко ще ви видя,
и ще сваря да ви махна.
Било ТО или билото.
Ехото ще ме повтори.
А съм си съм ориентиран горе-долу.
Долу. А очите – горе.
И сърцето и туй доле е утеха и награда.
А душата слънцеока радва се, че дълго падам.
|
Re: Като състояние на полет
от nikoi (boo@abv.bg) на 18.08.2011 @ 21:21:02
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за всичко.
И най-вече за тоя стих.
Прегръщам те! |
|  |
Начало
ХуЛитери
