автор: tarassevitch

На Недялко Йорданов
- с поклон!

Един тъжен Поет
с побеляла брада
стоеше на сцената скромно.
Тъй нежен и плах
и май малко свенлив
за своята младост си спомняше.

Този тъжен Поет
с избледнели очи
мечтаеше сякаш на глас
и отново във залата,
и отново в нощта
се връщаше той във Бургас.

И си спомняше той
с микрофон във ръка
тази плаха невинна любов
и разходките вечер
               ръка за ръка –
на сърцето най-първия зов.

Този тъжен Поет,
този нежен Поет,
толкоз скромен
и малко свенлив,
бе застанал пред залата
с микрофон във ръка
и изливаше свойта Душа.