автор: PLACEBO

Като му излезе на човек името…
Та и на мене – веднъж показах умения да пиша технически и да правя плакати. И оттогава съм провъзгласена за щатната плакатаджийка на братовчедка ми Мими. Витрината на Центъра за лекарствена информация е цялата заета с цветни плакати, рекламиращи новите лекарства. Цветни картинки, колоритни надписи.
Ето, вчера, на централно място, окачихме огромен плакат – докато го измисля, зор видях.
Новото лекарство, самият връх на тибетската медицина „Аюрведа” – повишаващо потентността на мъжете.
Е, да не мислите, че е лесно да го рекламираш така, че да си в златната среда?
Докато мислехме с Мими какво да напиша и нарисувам, се смяхме до сълзи. Трябваше да задоволим любопитството на минаващите покрай витрината. От една страна, да не влизат при нея да задават излишни въпроси, от друга пък – да не ги губи като потенциални клиенти.
Фармация, фармация, ама търговия! Най-накрая решихме соломоновски задачата!
Картинките ще бъдат леко еротични, а надписите – малко загадъчни и по-културни.
И така, изтипосах аз една стая, прозорец, луна, голямо легло, някакви подобия на мъж и жена лежат, сърдити, гърбом. Карикатура за чудо и приказ! А отстрани нацвъках едни фигурки, наподобяващи женски гърди, очи, сърчица. И голям, красив, цветен надпис:
ЗА ЩАСТЛИВ БРАЧЕН ЖИВОТ!
СМЕЛО КУПУВАЙТЕ ...... (името на лекарството), НЕ СЕ СТРАХУВАЙТЕ!
САМО ЗА МЪЖЕ
Дали това беше най-удачният вариант за реклама, времето щеше да покаже!
След една седмица минавам през Центъра. Гложди ме любопитството дали някой е прочел рекламата. Мими ме посреща и по погледа й познавам, че ще има веселба:
- Влизай, днес не съм жива от смях!
- Какво става? – прихвам да се смея още преди да съм чула нейните думи.
А тя започва да се тресе, не може да ми обясни спокойно.
Още преди няколко дни пред витрината застанал един мъж, около 40 годишен, с работни дрехи. Чел, чел въпросната реклама, суетил се, тръгвал си, пак се връщал. Накрая се престрашил да влезе.
- Момиче, язее..тъковъъ.. – взел да пристъпя от крак на крак.
- Да? – любезно отвърнала Мими, като своевременно забелязала какви сенки под очите си и какъв уморен вид има мъжа.
- Ами... целА нощ съ врътъ и не можъ – изплюл той камъчето, леко изчервявайки се.
Върти се, си помислила Мими. Ама безсъние ли го мъчи или импотентност? Независимо, че видяла как той се суети около рекламата.
- От лекарството на витрината ли се интересувате? – внимателно го попитала тя.
- От него, от него! Женътъ ша ма умОри. Искъ, пъ аз не можъ. Се изморен са вратям, и ми са спи, спи. Па тя са кокори и ми вика, че по парясници ода. Момичеее, спасявай ма!
Дала му Мими от рекламните бройки на лекарството, със съответните обяснения как да го приема.
- И днес, по обед, се отваря вратата и нахълтват цяла група мъже – все в работни комбинезони – се смее братовчедка ми. - Начело с онзи мъж.
- Момичееее, ша та черпя – подал й той кутия луксозни бонбони – ама и аверите ша спасяваш!


Евгения Маринчева
---------------------------------------------------------------------
* - За тези истории получих Поощрителна награда от конкурса "Очи за себе си" - Варна, 2006
Реших да ги публикувам тук, като съставна част от една моя тинктура за душата!