автор: doriana-doriana

„А гласът на говорещия бе
единственото нещо, което оставаше...”
Ричард Бротиган

Ето тази змия тук
като шарена плащеница
съвсем професионално
протяга разцепен от злоба език.


Тя е много, много голяма.
и е ужасно прекрасно-красива,
прилича на шарена плащеница,
ала има разцепен от злоба език.


Домът й съвсем е наблизо –
в онзи подпухнал от пиене склон.
Добър събеседник е, милата,
но е със стряскащ език!


Домът й съвсем е наблизо –
в онзи подпухнал от дъждовете баир.
Страстта й е химията,
има ужасно циничен език!


Страстта й е химията –
съвсем професионално
ще поговорите до ръба на леглото
(протяга разцепен от нагона език).


Внимавай! Да не я целунеш?
Ето тази змия тук!
Нито в любовен тепих
превръщай леглото й!


Да, онази е същата,
последната Ева и първата Лилит.
Казват – талантлив сюрреалист била
И е добър събеседник, милата.


Казват – не е от ония нищожества,
които просташко фамилиарничат –
тя е съвсем, съвсем официална.
Но казват, с убийствен език!


Ето змията полегнала тук
би те убила съвсем хладнокръвно
щом я целунеш
и в любовен тепих
превърнеш леглото й
без грам уважение!