автор: PeterVan

За мен си светлина и цвете
от твоя свят във моя свят!
И сякаш три хилядолетия
живея с теб във този град.

Когато притъмнее в мене
и черен е за миг покоят,
единственото ми спасение
е само светлината твоя!

Когато няма пролет цветна
за мен цъфтиш ти всеотдайно -
девойка пролетна, кокетна,
жена - космическа безкрайност!

За мен си светлина и цвете,
за теб съм облакът дъждовен.
И ти спасяваш в мен поета,
и ставаш стих-неръкотворен!